Очакваме тази година странджанският манов мед да бъде регистриран като защитено наименование за произход.
Това каза в интервю за БТА Манол Тодоров, дългогодишен пчелар и носител на високото отличие "Пчелар на 2000 година".
Пчеларите са посочили наименованията, с които е популярен продуктът и искат да получат защита - /ЗНП/ "Странджански манов мед" /PDO/ "Strandzhanski manov med" / /ЗНП/ "Maнов мед от Странджа" /PDO/ "Manov med ot Strandzha", обясни Манол Тодоров.
Националната регистрация на продукта е приключила и от 10 ноември м. г. е публикувана продуктовата спецификация.
"Тъй като няма нито едно възражение по нея очакваме отдела по европейските схеми за качество да излезе с доклад, който да бъде предложен на министъра на земеделието и храните за подпис", посочи Тодоров.
Следва включването на продукта в националния регистър и подготовка на документа за Брюксел. Срокът, в който Европейската комисия трябва да се произнесе за това, че "Странджански манов мед" е продукт със защитено наименования за произход е 6-месечен.
Финалът на целия процес е издаването на Регламент на ЕК и публикуването му в Официалния вестник на Европейския съюз.
Според дългогодишния български пчелар този процес не само ще донесе имидж на страната ни и на производителите на меда, но и ще доведе до възраждане на целия Странджански регион.
От тази марка ще се възползват производителите от общините - всеки пчелар, който произвежда този продукт и пчелите му се намират в този район ще подпише договор за проверка и контрол, обяснява Манол Тодоров.
3 вида закрила на ЕС
Европейският съюз предлага три вида закрила на селскостопански и хранителни продукти - защитени наименования за произход, географски указания и храни с традиционно-специфичен характер. Общото между тях е, че защитените продукти носят логото на ЕС, което означава, че са с по-специални качества, а съответно и по-скъпи.
"Странджански манов мед" ще бъде първото за страната ни вписано защитено наименование за произход.
Засега България има успешно регистрирани като защитено географско указание само два продукта - горнооряховски суджук и българско розово масло. Като храни с традиционно-специфичен характер са регистрирани "Кайсерован врат Тракия", филе "Елена", "Панагюрска луканка" и роле "Трапезица".
Очаква се към тях да бъде добавена и "Говежда пастърма", чиято процедура в Брюксел е към своя край.
Регистрираните в Брюксел храни носят добавена стойност за производителите и за района, в който са произведени. Вписването в регистрите е средство за достъп до пазара, осигурява допълнителна заетост на хората в тези райони и води до опазване на традициите и биоразнообразието.
Засега Италия е сред първите страни по брой на регистрирани продукти. Германия също има водеща позиция в тази област, въпреки че там процедурата за регистриране е най-тежка и най-продължителна.
Лечебният мед
"Странджански манов мед" е пчелен мед, получен от екскретите на смучещи насекоми. Отделянето на т.нар. медена роса от някои насекоми, която се събира от пчелите, както и от сладката течност от жълъдите на дъба, формират продукта "Странджански манов мед".
Той се добива в пчелини, разположени в дъбовите гори на Странджа планина и задължително в очертания географски район през месеците юни, юли и август. "Странджански манов мед" се произвежда в общините: Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново и Средец.
Медът е смолисто червен на цвят, с дървесно-карамелени нотки, гъста консистенция. Любопитното е, че не се произвежда от пчелен прашец. Пчелите са се адаптирали към голямата гъстота на горите в Странджа.
Освен биологично чист мановият мед е с ниско участие на полен и с разнообразен ботанически произход. Най-ценното му качество обаче е неговата електропроводимост и съдържанието на минерали в големи количества, обяснява
Момчил Тодоров.
За мотивите странджанският манов мед да се присъедини към групата отбрани продукти, носители на лого на ЕС, са неговите лечебни свойства - медът се смята за основно противоанемично средство и е много полезен за профилактика на заболявания като тези на черния дроб и на дихателните пътища.
