Шест мерки за растеж на икономиката, 10 мерки за намаляване на бюрокрацията и 18 мерки срещу спиране на кражбите. Прозрачни и публични процедури за избор на регулаторни органи, нови правила за обществените поръчки, повече пари за наука, увеличаване на приходите от данъците, повече електронни услуги, реформа на статута на държавния служител, промяна на законодателството за несъстоятелността и предвиждане на възможност за личен фалит.
Това са част от акцентите в икономическата програма на "Да, България", представена днес. Тя е била съгласувана с коалиционните партньори на движението - "Зелените" и ДЕОС, като на събитието присъстваха представители на двете партии.
"Растежът не е атмосферно явление, трябва да се случи на база на конкретни мерки.
Ние не изхождаме от идеята, че растежът ще падне като утринна роса и политиците като пчелички ще го съберат и раздадат. Нашият фокус е върху предприемаческата култура, върху това да се създада условия, хората да произведат ресурс", заяви председателят на "Да, България" Христо Иванов.
Според него основен акцент, който отличава партията от другите е, че "всички изхождат от реалността , че българската икономика може да постигне по-голям ръст, от този, на който сме свидетели. Ние също изхождаме от това, че българската икономика има по-голяма потенциал, но ние имаме реален план как това да стане, Няма друга икономическа програма, която да описва как ще стане този растеж"
Според Иванов
големите партии, които досега са били във властта, дължат отговор на въпроса защо досега не е бил развиван потенциалът на българската икономика.
Сред мерките за растеж, описани от Кирил Петков, са усвояване на част от евросредствата през механизъм, който дава съфинансиране на лихвите и на обезпеченията през търговските банки. Вместо държавните служители да преценяват коя фирма е най-подходяща да спечели даден проект, това ще е по-успешно през банките.
Според програмата
Българската банка за развитие трябва да бъде закрита, защото финансира олигархията и строителни фирми и големи предприятия, които участват в обществените поръчки.
"След това закриване средствата оттам може да се преструктурират във фондове, които финансират стартиращи предприятия и инкубатори и те да се управляват от европейския инвестиционен фонд", заяви Петков.
Значително увеличение на парите за наука чрез проекти и частно финансиране също е сред мерките. "През науката много от иновациите ще се случват, а връзката между наука и бизнес е основополагаща за движението на икономиката", обяви Петков. На конкурентен принцип и разчитайки на самоиницатива на предприятията, могат да се създадат регионални центрове.
Сред мерките за растеж е записано още намаляване на администрацията
и създаването на Български борд за просперитет, в който да се влеят агенцията за инвстиции и за малки и средни предприятия,
търговските аташета. Като в този борда да има консултативни съвети, в които да участват най-добрите български фирми и да взимат участие в секторните стратегии. Към този борд ще има и електронен портал за българите в чужбина, през който да може да се привличат обратно "български мозъци.
"Нашата първа цел е да запушим дупките, да спрем кражбите и да съберем парите от данъчните измами. Това би донесло около 4 млрд. лв допълнително в държавния бюджет. След това да преструктурираме българската икономика, която сега се осланя на използване на обществени поръчки и евросредства, така че да разчита на предприемачество и експорт. Тогава предвиждаме бюджетни излишъци и ние няма да ги раздаване на нерегламентиран прицип, а ще намалим данъците и мярката 18 % ДДС ще бъде съвсем нормална", коментира Петков във връзка с идеята появила се миналата събота на събитие на "Да, България" във Варна ДДС-то да бъде намалено с два процента.
Вера Асенова, която е икономист и е сред учредителите на "Да, България" заяви, че икономиката трябва да бъде насочена към износ и да е движена от конкурентноспособни износители. "Държавата трябва да подпомага малкия и средния бизнес и да инвестира в наука и образование", заяви още Асенова.
Според Кирил Петков сред целите на "Да, България" е
постигане на шест процента растеж на икономиката, спестяване на близо 2,5 млрд лева от кражби от обществени поръчки, намаляване на разходите на домакинствата и увеличава почти двойно на техните приходи.
Цел е и влизането на България в първата тройка за най-добра бизнес среда.
Станислав Тодоров говори за това, че трябва да бъде променен начинът, по който се избират представителите на регулаторните органи като комисията за финансов надзор и за защита на конкуренцията. По думите това трябва да става публично и с възможност за участие на обществеността.
"При кандидатстване за обществените поръчки трябва да се изясни собствеността до ниво физически собственик. Да има списък черен с некоректни фирми. Ако премахнме политическит контрол върху собственик, регулатора и консуматора принципите на конкуренцията ще бъдат защитени, а фирмите ще могат да задържат качествените хора в държавата.
Друга цел на програмата е присъединяването към Европейския банков надзор, за да не се стига до ситуациии, като тази с КТБ, както и влизане в еврозоната и въвеждане на еврото.