Права на мигрантите и на бежанците, дискриминация, контратероризъм и сигурност - това са разделите на частта за България на доклада на Амнести интернешънъл.

Правозащитната организация Амнести интернешънъл представи в Париж доклада си за състоянието на правата на човека през изминалата година, предаде БТА.

В частта за България се посочва, че през юли парламентът прие бързо на първо четене нов закон за борбата с тероризма, в който понятието "терористичен акт" е дефинирано неясно и в прекомерно широки граници. 

Припомня се, че законът предоставя възможност на президента с одобрението на парламента да обявява извънредно положение след терористичен акт срещу българската територия. При подобно извънредно положение властите могат да наложат обща забрана върху обществените събирания, митингите и демонстрациите без никакъв ефективен и независим контрол. 

Припомня се, че законът в допълнение предвижда мерки за контрол, които могат да бъдат приложени срещу всеки, който е заподозрян, че "подготвя или планира терористичен акт". 

В частта за България в раздела за правата на бежанците и мигрантите се казва, че в отговор на решението на Сърбия и на Унгария да увеличат мерките си за контрол, българските власти са приели подход, целящ ограничаването на броя на мигрантите и бежанците, влизащи на територията на страната като алтернативен път за ЕС. 

Споменава се, че тогавашният премиер Бойко Борисов е казал, че над 25 000 души са били върнати в Турция и Гърция в периода до август миналата година. 

Припомня, се че през юли бургаската окръжна прокуратура прекрати криминалното съдопроизводство във връзка със смъртта на невъоръжен афганистанец през октомври 2015 г., прострелян фатално от граничен полицай.

В частта за България в раздела за правата на мигрантите и бежанците се припомня още, че се е запазила практиката на незаконно задържане на непридружавани деца мигранти и че в центровете за прием на бежанци има неадекватни условия за прием на такива деца, което ги прави уязвими на сексуални посегателства, използване на дрога и трафик.

Посочва се, че правозащитни организации са изразили безпокойство относно високите нива на ксенофобия и на нетолерантност насочени срещу групи, включващи бежанци, кандидати за убежище и мигранти, които остават особено уязвими на тормоз и насилие.

В раздела за дискриминация се припомня, че социалното изключване иширокоразпространената дискриминация срещу ромите продължават. 

Припомня се и приетият през септември от парламента закон, забраняващ носенето на ислямското було на обществени места и че той е бил част от пакет от проектозакони, насочени, както се твърди, за предотвратяване на онова, което бе охарактеризирано като радикализация. 

По повод на приетия закон се казва, че националната забрана би могла да иманесправедливо въздействие върху жените, принадлежащи към етническите турски и мюсюлмански ромски малцинства.

В частта за национална сигурност и контратероризма е описан и случаят с Абдуллах Бююк и неговото предаване на турските власти въз основа на международна заповед за арест, издадена по искане на турските власти. 

Припомнят се какви са обвиненията на турските власти срещу Бююк, споменават се реакциите на неговия адвокат, решенията на български съдебни инстанции по случая, че той не трябва да бъде екстрадиран, тъй като обвиненията срещу него изглеждали политически мотивирани и Турция нямало да може да му гарантира справедлив процес. 

Посочва се и мнението на службата на омбудсмана, че връщането на Бююк нарушава българската конституция, вътрешното законодателство и международните правни задължения на България.

Говорейки за този случай, Амнести интернешънъл пише в доклада си, че България е нарушила международния юридически принцип на неотблъскването.