Не изчаквайте да приключите с всичко, което сте намислили, за да си "поживеете"
Често си казваме:"Да довършим ремонта и ще си поживеем!" или "Да си напиша дипломната работа и тогава ще започне истинският живот!". Подобни убеждения доказват, че само се подготвяме за живота в бъдеще време, а всъщност не живеем в настоящето.
Утре, а не днес
Стара максима е, че "истинският" милионер (не новобогаташът) трябва да ходи с изтъркани дънки, защото... няма време да си купи нови. Проектите, над които работи, са по-важни от "подобна дреболия", каквато е обновяването на гардероба.
Някои хора се отнасят по същия начин и към житейските радости, които им отнемат ценно време, за което те смятат, че биха могли да направят нещо по-полезно. Под "полезно" не винаги се разбира изкарване на пари, това може да е и изпълняване на поетите отговорности.
За тези, които се приближават към истинския живот с помощта на парите, всичко е по-ясно. Те се движат не само от любовта към парите, но и от страха да не останат без тях. И се чувстват спокойни, само когато виждат, че благосъстоянието им постоянно нараства.
Всички останало - срещи с приятели, пътуване в чужбина, те считат за загуба на време и пари. Тези хора спокойно понасят всякакви лишения и притежават огромна работоспособност. За да похарчат пари за екскурзия или за себе си, на тях им е необходимо да възприемат това като принос към бизнеса, т.е. почивката на море дава нови сили за работа, а загарът прави външността по-привлекателна.
Всичко най-хубаво - за децата!
Друга разпространена причина за отлагане на живота за "по-нататък" е нежеланието да ни изкарат егоисти. Нима добрите родители могат да отидат на театър, като оставят детето при възрастната баба? Допустимо ли е, те да се наслаждават на тропически коктейли, докато близките вечерят само с постна супа?
Тези, които разсъждават по този начин, се опитват да доставят постоянно удоволствие на близките си. Те отрупват децата си с подаръци, но за себе си няма да отделят и 1/10 от похарченото за другите.
Този тип поведение е свързан със стериотипа на родителското поведение. Ако момичето е наблюдавало, как в навечерието на всеки празник майката неуморно шета в кухнята и не се спира нито за секунда, а после сяда уморена, то ще си представя празниците именно така.
Пир по време на... чума
Някои хора отлагат своето удоволствие от живота по-високи морални, религиозни или патриотични убеждения. Не може да се радваш на нещо, когато някъде децата гладуват, цените отново скачат или в болниците не достигат лекарствата.
Тези хора приемат близко до сърцето си всички икономически и политически събития, но не забелязват, че в собствения им живот не се случва нищо интересно. За да се освободят от тази своя чувствителност, те би следвало да се замислят над следното: дори в живота да настъпят добри и леки времена, то те няма да ги дочакат, а на стари години няма да имат за какво да си спомнят.
Ако не отидат на боулинг или кафе, децата някъде по света няма да бъдът по-добре нахранени. А ако не си вземат отпуска, ще разстроят друг "състрадалец", който ще чуе по новините, че според статистиката няколко хиляди работещи не използват полагаемата им се отпуска.
Ако се спазват всички канони на здравословния начин на живот, то за простите човешки радости няма да се намери място. За много от нещата, които са приятни, може да чуете, че по някакъв начин вредят на здравето - събиранията с приятели нарушават режима и ни лишават от необходимия 8 часов сън, пътешествията ни заплашват с аклиматизиране, красивите обувки на високи токчета създават проблеми с вените.
Тогава започваме да се грижим за здравето си , но не сме щастливи. Всички, които прекаляват с размисли по този въпрос, трябва да си припомнят известния афоризъм: "Животът е болест със сто-процентов летален изход".
Отказването от естествените потребности е огромен стрес за организма, а много тежки заболявания се развиват на фона на потиснато емоционално състояние.
Често си казваме:"Да довършим ремонта и ще си поживеем!" или "Да си напиша дипломната работа и тогава ще започне истинският живот!". Подобни убеждения доказват, че само се подготвяме за живота в бъдеще време, а всъщност не живеем в настоящето.
Утре, а не днес
Стара максима е, че "истинският" милионер (не новобогаташът) трябва да ходи с изтъркани дънки, защото... няма време да си купи нови. Проектите, над които работи, са по-важни от "подобна дреболия", каквато е обновяването на гардероба.
Някои хора се отнасят по същия начин и към житейските радости, които им отнемат ценно време, за което те смятат, че биха могли да направят нещо по-полезно. Под "полезно" не винаги се разбира изкарване на пари, това може да е и изпълняване на поетите отговорности.
За тези, които се приближават към истинския живот с помощта на парите, всичко е по-ясно. Те се движат не само от любовта към парите, но и от страха да не останат без тях. И се чувстват спокойни, само когато виждат, че благосъстоянието им постоянно нараства.
Всички останало - срещи с приятели, пътуване в чужбина, те считат за загуба на време и пари. Тези хора спокойно понасят всякакви лишения и притежават огромна работоспособност. За да похарчат пари за екскурзия или за себе си, на тях им е необходимо да възприемат това като принос към бизнеса, т.е. почивката на море дава нови сили за работа, а загарът прави външността по-привлекателна.
Всичко най-хубаво - за децата!
Друга разпространена причина за отлагане на живота за "по-нататък" е нежеланието да ни изкарат егоисти. Нима добрите родители могат да отидат на театър, като оставят детето при възрастната баба? Допустимо ли е, те да се наслаждават на тропически коктейли, докато близките вечерят само с постна супа?
Тези, които разсъждават по този начин, се опитват да доставят постоянно удоволствие на близките си. Те отрупват децата си с подаръци, но за себе си няма да отделят и 1/10 от похарченото за другите.
Този тип поведение е свързан със стериотипа на родителското поведение. Ако момичето е наблюдавало, как в навечерието на всеки празник майката неуморно шета в кухнята и не се спира нито за секунда, а после сяда уморена, то ще си представя празниците именно така.
Пир по време на... чума
Някои хора отлагат своето удоволствие от живота по-високи морални, религиозни или патриотични убеждения. Не може да се радваш на нещо, когато някъде децата гладуват, цените отново скачат или в болниците не достигат лекарствата.
Тези хора приемат близко до сърцето си всички икономически и политически събития, но не забелязват, че в собствения им живот не се случва нищо интересно. За да се освободят от тази своя чувствителност, те би следвало да се замислят над следното: дори в живота да настъпят добри и леки времена, то те няма да ги дочакат, а на стари години няма да имат за какво да си спомнят.
Ако не отидат на боулинг или кафе, децата някъде по света няма да бъдът по-добре нахранени. А ако не си вземат отпуска, ще разстроят друг "състрадалец", който ще чуе по новините, че според статистиката няколко хиляди работещи не използват полагаемата им се отпуска.
Ако се спазват всички канони на здравословния начин на живот, то за простите човешки радости няма да се намери място. За много от нещата, които са приятни, може да чуете, че по някакъв начин вредят на здравето - събиранията с приятели нарушават режима и ни лишават от необходимия 8 часов сън, пътешествията ни заплашват с аклиматизиране, красивите обувки на високи токчета създават проблеми с вените.
Тогава започваме да се грижим за здравето си , но не сме щастливи. Всички, които прекаляват с размисли по този въпрос, трябва да си припомнят известния афоризъм: "Животът е болест със сто-процентов летален изход".
Отказването от естествените потребности е огромен стрес за организма, а много тежки заболявания се развиват на фона на потиснато емоционално състояние.
Източник: lifestyle.bg
