Закичването с мартеници на Първи март е един от българските обреди, който няма аналог сред други народи. Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Доколкото те не са познати на другите славяни, вероятно мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността.

Вярва се, че мартениците пазели къщата, да не влезе в нея злото - болести и немотия, а хората предпазвали от болежки, уроки и предвещавали дълъг живот, здраве и сила. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците вързвали златна или сребърна паричка, или синьо манисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният - здраве и сила. Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белият цвят е втъкана чистотата и искренноста на отношенията, а червеният - топлотата и взаимната обич.  Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво.

В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на месец март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко  /Януари и Февруари/ и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и облаци закриват Слънцето.

Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я вържете на цъфнала овошка.