Идат избори, иде пролет и Доган цъфна.
Вярно, цъфти си в сараите, далеч от нашите недостойни за него сетива, но си има начини да узнаем вълнуващата новина.
Начинът е „Труд". Там обикновено е мястото, където Доган пуска съобщенията си – последният път ни уведоми, че убитият на 17 октомври 2008 Ахмед Емин му е бил мъжка секретарка, както и че би си купил летяща чиния, ако се продаваше такава.
Не по – малко съдбоносна информация потече и сега от същия източник. Есенцията в нея е следното послание: Той пак е тук. И смята да остане. Като проява на чутовна скромност от страна на Доган ни се обявява намерението му да са кандидатира за депутат отново, но за … последен път.
Представяте ли си?! Ще се кандидатира за последно и така ще закръгли „само" четвърт век работа за народното благо на върха на хранителната верига в света на политическите хищници (а нищо не пречи и след „последното", съвсем за най-последно да го изберат отново).
В „Гинес" могат спокойно да го увековечат, като единственият (свръх)човек в света, когото назначават на работа, за да не работи. Системно, непрекъснато, с аплодисменти. Те го избират, той с благодарност „приема" и …не ходи на работа. И обяснение дори не дава.
Информацията за „тайна" сбирка (ей това ми е любимо от край време – хем е тайна, хем няма проблем да ни я преразкажат след като с риск на живуркането явно са се промъкнали и подслушали съзаклятниците), на която били решено това, е написана в съответния почтителен тон. За Доган се говори само като за „лидера", нещо като „вожда".
Лидерът, както излиза, благоволява отново да се кандидатира, но, от него да мине, щяло да му бъде за последно. Щял да уважи за целта Варна. Местната младежка организация щяла да го издига. Не за друго, а защото той бил от варненско. Пък и на друга тайна сбирка (за студентския празник на 8 декември миналата година) лидерът избрал да се весели в местен хотел с младежите. И това ако не е нишан – как да не го издигнат след това?!
Впрочем, като са така добре осведомени за тайните около лидера, няма да е лошо колегите от „Труд" да ни осветлят за тъмната история около смъртта на „мъжката секретарка" на лидера. Защото тази тайна тежи като воденичен камък не само на лидера, на близките на обругания посмъртно от лидера си Ахмед Емин, но и на обществото, което чака смислен отговор (на явно безсмислените си въпроси) .
Иво Инджев
Вярно, цъфти си в сараите, далеч от нашите недостойни за него сетива, но си има начини да узнаем вълнуващата новина.
Начинът е „Труд". Там обикновено е мястото, където Доган пуска съобщенията си – последният път ни уведоми, че убитият на 17 октомври 2008 Ахмед Емин му е бил мъжка секретарка, както и че би си купил летяща чиния, ако се продаваше такава.
Не по – малко съдбоносна информация потече и сега от същия източник. Есенцията в нея е следното послание: Той пак е тук. И смята да остане. Като проява на чутовна скромност от страна на Доган ни се обявява намерението му да са кандидатира за депутат отново, но за … последен път.
Представяте ли си?! Ще се кандидатира за последно и така ще закръгли „само" четвърт век работа за народното благо на върха на хранителната верига в света на политическите хищници (а нищо не пречи и след „последното", съвсем за най-последно да го изберат отново).
В „Гинес" могат спокойно да го увековечат, като единственият (свръх)човек в света, когото назначават на работа, за да не работи. Системно, непрекъснато, с аплодисменти. Те го избират, той с благодарност „приема" и …не ходи на работа. И обяснение дори не дава.
Информацията за „тайна" сбирка (ей това ми е любимо от край време – хем е тайна, хем няма проблем да ни я преразкажат след като с риск на живуркането явно са се промъкнали и подслушали съзаклятниците), на която били решено това, е написана в съответния почтителен тон. За Доган се говори само като за „лидера", нещо като „вожда".
Лидерът, както излиза, благоволява отново да се кандидатира, но, от него да мине, щяло да му бъде за последно. Щял да уважи за целта Варна. Местната младежка организация щяла да го издига. Не за друго, а защото той бил от варненско. Пък и на друга тайна сбирка (за студентския празник на 8 декември миналата година) лидерът избрал да се весели в местен хотел с младежите. И това ако не е нишан – как да не го издигнат след това?!
Впрочем, като са така добре осведомени за тайните около лидера, няма да е лошо колегите от „Труд" да ни осветлят за тъмната история около смъртта на „мъжката секретарка" на лидера. Защото тази тайна тежи като воденичен камък не само на лидера, на близките на обругания посмъртно от лидера си Ахмед Емин, но и на обществото, което чака смислен отговор (на явно безсмислените си въпроси) .
Иво Инджев
Източник: kafene.net
