Емигрантите отново се превръщат в топ инвеститор. За цялата 2016 г. сънародниците ни зад граница са изпратили в България над 1,667 млрд. лв., показват данни на Българска народна банка (БНБ)*.
Сумата е с 14 млн. лв. по-висока спрямо 2015 г., когато емигрантите са превели на близките си тук малко над 1,653 млрд. лв. Любопитното е, че според данните в платежния баланс от януари до декември 2016 г. преките инвестиции в страната възлизат на 1,331 млрд. лв. (близо 60% по-малко, отколкото през 2015 г.) Изчисленията показват, че емигрантите са пратили над 322 млн. лв. повече, отколкото са инвестициите на различни компании в страната.
Най-много пари са дошли през март 2016 г. - 154 млн. лв., а най-малко - през ноември, когато сумата надвишава леко 118,4 млн. лв. През последния месец от миналата година сънародниците ни зад граница са пратили близо 129 млн. лв., което е с 1 млн. лв. повече отколкото са пратили за Коледните празници през 2015 г., или близо 128 млн. лв.
Обикновено обемът на трансферите е по-висок и в края на лятото, когато приключват бригадите и програмите за сезонна заетост.
Защо са важни данните за преводите от емигрантите?
На първо място - тези потоци се разглеждат като важен източник на външно финансиране и се считат за една от движещите сили за икономически растеж за развиващите се икономики. Нещо повече, през миналата година обемът на потоците дори надвишава размера на инвестициите в страната, а това не се бе случвало от няколко години. Донякъде това се дължи на факта, че през 2016 г. инвестициите рязко намаляха, но пък, макар и леко, парите от гастарбайтерите се увеличават плавно в последните 3 години.
Редно е да споменем и че средствата, които българите в чужбина изпращат на семействата си тук, са съпоставими с добавената стойност, която генерират някои икономически сектори. Например туризмът. По данни на НСИ за първите 11 месеца на 2016 г. при него има ръст от 15%, или генерираните приходи от туризъм възлизат на над 6 млрд. лв.
Освен това емигрантските преводи намаляват бедността и имат положителен ефект върху спестяванията и инвестициите, е записано в обяснителните бележки към платежния баланс. Казано иначе, тези пари имат стабилизиращо влияние върху макроикономиката и домакинските бюджети. Преводите на сънародниците ни зад граница помагат на хората, живеещи на места с висока безработица и ниски доходи да посрещнат разходите си за образование, медицинско обслужване, битови сметки и храна. На фона на топящите се инвестиции в България тези пари играят роля на компенсаторен механизъм и донякъде успяват да смекчат дисбалансите в икономиката.
Когато обаче говорим за статистика и отчитане на парите от емигрантите, е нужно да направим някои уточнения, за да бъдем максимално обективни.
Преводите от емигранти към техни близки в родните им страни се характеризират с нисък среден размер за голям дял от трансакциите. Според изискванията на Европейския съюз съществува минимален праг, над който банките са длъжни да отчитат парите трансакция по трансакция, и той е 50 000 евро. БНБ и търговските банки в България обаче са сключили споразумение, според което минималният праг за отчитане на трансакция е 5000 лв. (2556 евро). Поради тази причина една част от паричните потоци, изпращани от български емигранти в чужбина, към момента не попада в настоящата статистика, тъй като трансакциите под 5000 лв. не се подават като данни към БНБ. Освен това въпросният праг е условно договорен между БНБ и търговските банки, които нямат задължение да се съобразяват с него, защото той е по-скоро препоръчителен.
Разбира се, в данните на БНБ не попадат и парите, които влизат в брой в страната, а те със сигурност не са малко.
Според данни на Института по икономика при БАН работещите зад граница българи са над 2,5 млн. души, а по данни на НСИ заетите в страната са около 3 млн. Най-много средства идват от българите в САЩ, Испания и Гърция.
*Данните са предварителни, като с отчета за януари 2017 г. ще бъдат направени ревизии на данните за януари 2015 г. – декември 2016 г., уточняват от централната банка.
