Европейските държави не са длъжни да издават хуманитарни визи на хора, които искат да пътуват до тях, за да подадат молба за убежище.

Това постанови Европейският съд в Люксембург в решение, което ще пресече един възможен канал за влизане на търсещи закрила на територията на Европейския съюз.

Правото на ЕС определя единствено условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой до 90 дни, но не и издаването на документи по хуманитарни причини, решиха магистратите.

Решението бе взето по дело, заведено от сирийско семейство срещу Белгия. През октомври 2016 г. съпрузите и трите им малки деца са подали заявление за визи с ограничена териториална валидност в белгийското посолство в Бейрут, за да напуснат Алепо и да поискат убежище в Белгия.

Единият от тях декларира, че е бил отвлечен от въоръжена група, че е бил бит и измъчван и че накрая е бил освободен срещу откуп. Те специално подчертават влошаващото се положение със сигурността в Сирия като цяло и в частност в Алепо, както и факта, че са православни християни и че поради тези им религиозни убеждения ги грози опасност от преследване.

По-малко от седмица по-късно белгийската Агенция за бежанците отхвърля заявленията. Тя приема, че щом е поискало виза с ограничена териториална валидност, за да може да подаде молба за убежище в Белгия, въпросното сирийско семейство очевидно е имало намерение да пребивава повече от 90 дни в Белгия в противоречие с Визовия кодекс на ЕС.

Агенцията подчертава, че да се разреши издаването на входна виза на това семейство, за да му се предостави възможност за подаде молба за убежище в Белгия, би означавало

да му се разреши да подаде молба за убежище в дипломатическо представителство

Визовият кодекс на блока няма сила по отношение на хуманитарните визи и макар формално сирийското семейство да се позовава на него, заявленията му не попадат в неговото приложно поле, а в полето на националното право.

Според съда, ако се допусне граждани на трети страни да подават заявления за виза с цел да получат международна закрила в избрана от тях държава членка,

би се нарушила логиката на установената от съюза обща система за убежище,

според която се определя в коя европейска държава трябва да бъде подадена молбата на търсещия закрила.

Решението на магистратите е противно на това на генералния адвокат, издадено миналия месец, макар обикновено мненията на двете институции да съвпадат.

Министерството на имиграцията на Белгия настояваше преди, че евентуално положително решение на съда ще "отвори широко портите" за търсещи убежище.