Проф. Красимир Тасков е композитор, пианист и преподавател по композиция в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". На 6-ти март Камерният оркестър на Хасково под диригентството на Стафанос Касерис от Кипър посвети концерт на „40 години творческа дейност на проф. Тасков”.

Професоре, как се става композитор?

40 години...не стига, както се казва. Творческият ми път започна след като написах Младежко концертино №1 за пиано и струнен оркестър, което чуха в театъра на 6-ти март и хасковлии. На 18 години бях когато го написах. Това е една от най-изпълняваните ми творби, бих казал, като евъргрийн е. Имам и още няколко от този младежки период и като че ли на моменти ми омръзват, защото много хора са ги изпълнявали, а и аз често. Обаче в същото време в момент, в който трябва пак да ги изсвиря, виждам все нови и нови красоти в тях. Направо ме изумява този парадокс-миналото ти влияе много повече от бъдещето философски погледнато. И това е може би така, защото в миналото има много повече позитивен заряд- нещо, което ти се е случило в хубавата възраст, в младежката...вече не помня как се роди всъщност това Концертино. То е от годините, когато все още бях повече пианист, с много изяви в музикалното училище в София. Имах възможността да го изсвиря пред пълната зала „България“ още тогава с прекрасния ни ученически оркестър. Всички от него от тогава, за които се сещам и сега, са вече знаменити музиканти.

След това дойде войниклъка. И интересното е, че отново, когато бях влязъл в казармата ме извикаха да свиря концертиното отново в зала „България“ и аз трябваше да изляза на сцената с гола глава, сега вече това е модерно, но тогава беше необичайно.

В Хасково беше изпълнен за първи път Концерт за пиано и струнен оркестър в ла минор от Менделсон под ваша редакция, разкажете за това?

Менделсон е един от най-популярните автори и трябва да се знае по принцип, но в случая не се познава това негово творение. Намерих този ранен Концерт в един от музикалните канали в интернет, придружен с манускрипт и реших да го дешифрирам. Така го възстанових, предложих го и беше научен от оркестъра и диригента. Цани /б.р. Цанислав Петков-диригент на Камерния оркестър- Хасково/ го възприе много радушно и дори изяви сам желание да го дирижира и на други места. Но тепърва ще преценим в каква степен тази творба ще има нов живот.

А иначе това произведение е писано през 1822 година, когато Менделсон е едва 13-годишен. Аз такъв случай не си спомням, дори Моцарт да е сътворил такава ярка мащабна творба на тези години. А тази Менделсонова творба за мен е ярка, с всички качества на шедьовър.

За мен беше предизвикателство и удоволствие да го дешифрирам и да го науча да го свиря. Нещо, което мен ме привлича аз просто го уча, защото виждам  потенциални възможности и аз да се реализирам в него като изпълнител и същевременно да се уча от младия Менделосон. Или по-скоро да осмисля това, което на тези години е правил геният Менделсон. Въпреки че той е имал свой преподавател, известен за онези години музикант, личи си, че музиката в Менделсон извира. И в следващите му произведения от по-зрелите години, ще видим, че заложеният в този ранен концерт стил избуява и става вече белег за творчеството му. Затова за мен е много любопитно да изследвам откъде е тръгнал като заряд този автор.

Кака се почувствахте за събитието в Хасковския театър във ваша чест?

Бих казал-събитие на българската музика, защото част от произведенията, които бяха в програмата са на мои любими автори-"Адажио" от Красимир Кюркчийски и "Скици за струнен оркестър" от Марин Големинов. С Марин Големинов съм имал контакти и аз го смятах като свой духовен учител, с когото сме имали вълнуващи творчески срещи. А Кюркчийски го знам по-малко, но винаги съм го чувствал като натюрел, както и той приживе предполагам мен. И двамата имаме едно усещане за музиката.

Срещите ви с тези огромни личности с какво ви обогатиха като изпълнител и човек?

В преди всичко усещането за българското, но и с чисто професионалните, така да се каже, занаятчийските неща, които са задължителни за знанието на всеки уважаващ себе си творец. Харесвам ярката индивидуалност, която притежават тези две личности, които аз мога само да следвам, защото виждам колко много богатства има в тях като даденост.

Къде ви е било най-приятно да свирите своя музика?

На един фестивал в Любляна, преди години беше, с голям камерен състав с всички инструменти, без пиано и арфа, с голям диригент. В Лондон също ми е било много приятно.

40 години в един човешки живот означават абсолютна зрялост, стабилност, осмисляност, в един професионален как го виждате?

Диригентът от Кипър, който дирижира концерта в Хасково Стефанос, всъщност изпълни за първи път творба на мой студент. Това беше абсолютно предизвикателство-ново произведение с академичен състав, поверено на него и мина прекрасно. Тоест моята работа се видя също пряко чрез това изпълнение. Правя връзка с него и това, че сега от момента при мен дойде като студент по пиано и композиция един много чудесен млад музикант от Хасково- Кристиян Сибинов. Явно тук той добре се е обучавал, веднага му дадох доверие да свири на един от най-представителните концерти през есента в академията. Видях качества и той ги оправда, за десетина дни подготовка се представи блестящо.

Кога са ви по-силни усещанията- когато чуете аплодисментите в залата след ваше изпълнение, или когато вие сте в залата, като част от публиката и чуете аплодисментите, които са за ваш ученик?

Трудно е да се каже. Но наистина много ме вълнува, когато видя, че предаденото от мен е възприето от моите ученици, те са ми повярвали да го направят в определен вид и след това показаното от тях, когато има успех, това ме трогва. Защото аз съм предал от себе си частица и очаквам да видя как ще се развие младият изпълнител с нетърпение след това. Докато другото-аз, моето изпълнение е някак си с по-очакван резултат, който аз така или иначе го преживявам при изпълненията и после реакциите от публиката като личен момент.

 Като утвърден изпълнител, композитор, преподавател, какво смятате пък, че може да вземете вие от младите хора, като Цанислав Петков-диригента на ХКО, като Стефанос?

Със сигурност енергията, която те имат, тази непосредственост на музикалността, тяхната действеност, която ме зарежда мен, нас-хората от предишното поколение, защото до голяма степен ние вече сме обременени от обстоятелства, от времето, от търсене на новото, а всъщност то е винаги около нас, така или иначе.

интервю на Красимира Славова