Веселина Седларска
Новинар
В необятната българска душа има неизброимо повече дипли, отколкото могат да се поберат във въображението на гръцки фермер.
Гръцкият протестиращ е същество с опростена конструкция - знае какво иска и в общи линии знае как да го постигне. Той излиза на улицата и почва да прави всичко, което не е прието да се прави по улиците.
Не му омръзва бързо, не се уморява лесно. Попитайте който и да е машинен инженер и той ще ви каже, че на простичките универсални стругове може да се разчита много повече, отколкото на сложните стругове с цифрово-програмно управление.
Българският възмутен гражданин е струг с цифрово-програмно управление.
Той е сложен, задейства се трудно и грамотно и във всеки един момент може да се случи нещо дребно, което да го извади от строя. Тук не броим подрастващите от първите редици в протеста на 14 януари, които приличаха повече на бойци на Хамас, отколкото на гражданско общество.
Не броим и изпечените експерти по въпросите на световната конспирация, които са колкото възмутени, толкова и убедени, че няма смисъл да се възмущаваме. Всичко според тях е предрешено, предначертано, ние сме жертва на подло планирана и неизбежна катастрофа.
Малката ни България, убеждават ме експертите по световна конспирация, е карфицата в задниците на всички велики сили и тях сън не ги хваща да мислят как да ни натикат в едно ъгълче на полуострова с размерите и уюта на турска тоалетна.
Експертите по световна конспирация са тъжни и уморени от знанието, че няма смисъл да се търси смисъл. Гласът на викащия на протестите за тях е гласът на викащия в пустинята. Протестите тях не ги устройват, устройва ги точно тази позиция, че всяко действие е безсмислено - така изглеждат мъдри и в същото време не им се налага да правят нищо.
Ако дори за миг допуснат, че не ни е виновна световната конспирация, ще излезе, че нашият живот си зависи от самите нас. Това е много притеснително за експертите по световна конспирация, ще им се наложи да се размърдат, да мислят, да предприемат, да рискуват, да пробват, да поемат отговорности, все неща много по-трудоемки от разсъжденията около световната конспирация.
И ето че стигаме до редовите възмутени граждани - те не са нито толкова мъдруващо примирени със световния ред, нито толкова храбри, че да излязат насреща на нашенското безредие. Сложните славянски души, в които всяко чувство се надипля в няколко плана - един за вътрешни самоизгризващи монолози, втори за дежурното мърморене пред по-широка аудитория, трети за психотерапевтични етюди в тесен кръг, четвърти за службата според политическата ориентация на началството, пети, шести, седми...
Нашите истини никога не са това, което изглеждат, протестите ни също. Който иска да разбере кой, срещу кого и за какво протестира, трябва да слуша новини за гръцки протести. Който иска да се досети кой протест срещу кого и как може да бъде използван, манипулиран, режисиран, трябва да слуша между редовете новините за българските протести.
Ние сме сложни хора и не живеем просто българския си живот. Реалността не ни е достатъчна нито като територия, нито като загадъчност. Затова ние си създаваме други реалности, животът тесен за нашите души е.
Затова не е странно, че интернет все повече приютява българския протест. Виртуалното пространство е широко и умно, то не е като манталитет на гръцки фермер. Но най-важното - то е анонимно, т. е. скроено е точно за българския манталитет. Протестиращите пред Народното събрание са шепичка хора, протестиращите онлайн в създадения специално за целта сайт стигат в определени моменти и до шест-седем хиляди.
Препращаме си линкове към хитроумни клипчета, които ни казват неща за правителството, които никой не казва на никакъв протест. Заложихме интернет бомба, която при написването на думата "провал" в най-известната търсачка изважда на първо място сайта на правителството.
В интернет ние можем да бъдем точно такива, каквито сме: хитроумни, талантливи и анонимни. Интернет е важен за сложните възмутени български души. Защо да е странно тогава, че мине не мине седмица и институциите опитват да си отворят нов вход към интернет, от който да следят кой от какво колко е възмутен.
Гръцкият протестиращ е същество с опростена конструкция - знае какво иска и в общи линии знае как да го постигне. Той излиза на улицата и почва да прави всичко, което не е прието да се прави по улиците.
Не му омръзва бързо, не се уморява лесно. Попитайте който и да е машинен инженер и той ще ви каже, че на простичките универсални стругове може да се разчита много повече, отколкото на сложните стругове с цифрово-програмно управление.
Българският възмутен гражданин е струг с цифрово-програмно управление.
Той е сложен, задейства се трудно и грамотно и във всеки един момент може да се случи нещо дребно, което да го извади от строя. Тук не броим подрастващите от първите редици в протеста на 14 януари, които приличаха повече на бойци на Хамас, отколкото на гражданско общество.
Не броим и изпечените експерти по въпросите на световната конспирация, които са колкото възмутени, толкова и убедени, че няма смисъл да се възмущаваме. Всичко според тях е предрешено, предначертано, ние сме жертва на подло планирана и неизбежна катастрофа.
Малката ни България, убеждават ме експертите по световна конспирация, е карфицата в задниците на всички велики сили и тях сън не ги хваща да мислят как да ни натикат в едно ъгълче на полуострова с размерите и уюта на турска тоалетна.
Експертите по световна конспирация са тъжни и уморени от знанието, че няма смисъл да се търси смисъл. Гласът на викащия на протестите за тях е гласът на викащия в пустинята. Протестите тях не ги устройват, устройва ги точно тази позиция, че всяко действие е безсмислено - така изглеждат мъдри и в същото време не им се налага да правят нищо.
Ако дори за миг допуснат, че не ни е виновна световната конспирация, ще излезе, че нашият живот си зависи от самите нас. Това е много притеснително за експертите по световна конспирация, ще им се наложи да се размърдат, да мислят, да предприемат, да рискуват, да пробват, да поемат отговорности, все неща много по-трудоемки от разсъжденията около световната конспирация.
И ето че стигаме до редовите възмутени граждани - те не са нито толкова мъдруващо примирени със световния ред, нито толкова храбри, че да излязат насреща на нашенското безредие. Сложните славянски души, в които всяко чувство се надипля в няколко плана - един за вътрешни самоизгризващи монолози, втори за дежурното мърморене пред по-широка аудитория, трети за психотерапевтични етюди в тесен кръг, четвърти за службата според политическата ориентация на началството, пети, шести, седми...
Нашите истини никога не са това, което изглеждат, протестите ни също. Който иска да разбере кой, срещу кого и за какво протестира, трябва да слуша новини за гръцки протести. Който иска да се досети кой протест срещу кого и как може да бъде използван, манипулиран, режисиран, трябва да слуша между редовете новините за българските протести.
Ние сме сложни хора и не живеем просто българския си живот. Реалността не ни е достатъчна нито като територия, нито като загадъчност. Затова ние си създаваме други реалности, животът тесен за нашите души е.
Затова не е странно, че интернет все повече приютява българския протест. Виртуалното пространство е широко и умно, то не е като манталитет на гръцки фермер. Но най-важното - то е анонимно, т. е. скроено е точно за българския манталитет. Протестиращите пред Народното събрание са шепичка хора, протестиращите онлайн в създадения специално за целта сайт стигат в определени моменти и до шест-седем хиляди.
Препращаме си линкове към хитроумни клипчета, които ни казват неща за правителството, които никой не казва на никакъв протест. Заложихме интернет бомба, която при написването на думата "провал" в най-известната търсачка изважда на първо място сайта на правителството.
В интернет ние можем да бъдем точно такива, каквито сме: хитроумни, талантливи и анонимни. Интернет е важен за сложните възмутени български души. Защо да е странно тогава, че мине не мине седмица и институциите опитват да си отворят нов вход към интернет, от който да следят кой от какво колко е възмутен.
