В Кения е арестуван братът на най - могъщия човек на света, президентът на САЩ Барак Обама. Доведеният му брат Джордж Обама (двамата се познават бегло, но все пак...) ще се изправи пред съда по обвинение за притежаване на марихуана.

Представяте ли си нещо подобно да се случи в нашата „бяла" държава? Да арестуват, че и да обвинят, за да стигне до съд някой, който толкова удобно би могъл да бъде „изтъргуван" в политиката, при положение, че е близък на много голям големец.

Достатъчно „голям" за българското правораздаване, за да не може да го смели, се оказа например малкият Добрев. Синът на покойния вътрешен министър Николай Добрев, който заедно с Първанов беше принуден да върне мандата за съставяне на нов червен кабинет на 4 февруари 1997, беше заловен на 17 май 2000 година с 215 000 германски марки и 43 159 американски долара на сръбската граница.

При разпита заявява за сръбския контрабандист Бранислав Жечевич, от когото е получил парите (най-вероятно от продажба на цигари): „Това беше първата ми съвместна работа с този сръбски гражданин". Нещо от рода на: „ау, тази лисица какво прави на рамото ми", както възкликнал бракониерът, заловен на местопрестъплението.

Разследването, което се проточва, е белязано от противоречия, обрати, перипетии и разни любопитни подробности. Една от тях е че за освобождаването на Кирил Добрев, както и на неговия съдружник Илиян Насков, ходатайства лидерът на БСП Георги Първанов - същият, който за изненада на всички няколко месеца по-късно се оказа президент на републиката. Двамцата са освободени, пистолетът на Насков е любезно върнат.

Не по-малко интересна (и многозначителна) е другата забележителна брънка от типичния за нашата действителност сериал. Разследващите заявяват, че материалите по делото са пратени в прокуратурата. Тя пък твърди, че не знае такова нещо. Онова, което знаем със сигурност, е, че главният прокурор Филчев беше награден с посланически пост в Казахстан от Първанов (където я свърши като кучето на нивата).

Трета и четвърта подробност е това, че Кирил Добрев днес е нещо като любимото дете на партията. Той не само се радва на особена почит в нея, не само е член на Висшия съвет на БСП и младежки лидер, но и е инициаторът на безпардонните рекламни кампании на червените. Негови са идеите (а казват и парите осигурявал пак той) за клиповете по повод партийния конгрес, които занимават цяла (включително безпартийна) България с това как лидерът Станишев се превъплащава във ватман.

Както се вижда, България не е Кения. Така че:

ДА ЖИВЕЕ КЕНИЯ, НАШИЯТ СВЕТЪЛ АФРИКАНСКИ ПРИМЕР ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И ЗАКОННОСТ!

автор : Иво Инджев