Професор Александър Стойчев от държавния университет в Айова вярва, че персоналните роботи скоро ще станат част от нашия живот, пише technews.bg.
Екипът на българския учен работи по технологии, които ще придадат на роботите движения от истинския живот.
Много скоро ще имаме персонални роботи, казва Стойчев в университетския сайт. Екипът очаква първото "килър" приложение и се надява да помогне за това.
Интересът на Стойчев към роботите започва от деня, когато за първи път е гледал "Междузвездни войни".
По онова време настоящият професор е бил ученик във втори или трети клас в България, но двата робота във филма, R2-D2 и C-3PO, са го впечатлили трайно.
Хората разбраха, че не е реалистично роботите да бъдат програмирани из основи да вършат всяка задача.
Затова ние търсим човешки модел, споделя Стойчев.
Човек не се ражда, знаейки всичко.
Придобиването на умения отнема дълго време, разказва професорът.
Стойчев и неговите студенти, сред които Живко Синапов, разработват софтуер, който учи робота да борави с различни предмети.
В университетския сайт е публикувана снимка на робота с метална ръка, която, според описанието, е тежка, но извършва бързи и прецизни движения с хокеен стик.
Стойчев и неговият екип опитват да покажат как роботът може да научи това, което децата усвояват през първите две години от живота си.
Професорът вероятно е улеснен в задачата си, тъй като има син само на два месеца.
Скоро роботите ще станат популярни като персоналните компютри.
Те ще се учат да изпълняват нови задачи, без човешка намеса, твърди Стойчев.
Екипът на българския учен работи по технологии, които ще придадат на роботите движения от истинския живот.
Много скоро ще имаме персонални роботи, казва Стойчев в университетския сайт. Екипът очаква първото "килър" приложение и се надява да помогне за това.
Интересът на Стойчев към роботите започва от деня, когато за първи път е гледал "Междузвездни войни".
По онова време настоящият професор е бил ученик във втори или трети клас в България, но двата робота във филма, R2-D2 и C-3PO, са го впечатлили трайно.
Хората разбраха, че не е реалистично роботите да бъдат програмирани из основи да вършат всяка задача.
Затова ние търсим човешки модел, споделя Стойчев.
Човек не се ражда, знаейки всичко.
Придобиването на умения отнема дълго време, разказва професорът.
Стойчев и неговите студенти, сред които Живко Синапов, разработват софтуер, който учи робота да борави с различни предмети.
В университетския сайт е публикувана снимка на робота с метална ръка, която, според описанието, е тежка, но извършва бързи и прецизни движения с хокеен стик.
Стойчев и неговият екип опитват да покажат как роботът може да научи това, което децата усвояват през първите две години от живота си.
Професорът вероятно е улеснен в задачата си, тъй като има син само на два месеца.
Скоро роботите ще станат популярни като персоналните компютри.
Те ще се учат да изпълняват нови задачи, без човешка намеса, твърди Стойчев.
Източник: news.bg