Северният ледовит океан става все по-зелен и досега учените не успяваха да установят какво се случва.
Те знаеха, че зеленият цвят се дължи на цъфтежа на миниатюрни морски растения, известни като фитопланктон, растящи под морския лед, но тази хипотеза звучеше нелогично – фитопланктонът се нуждае от светлина, за да фотосинетзира, дълбоко под леда за организмите би било твърде тъмно, за да оцелеят.
Международен екип от учени най-после успя да разгадае мистерията.
Рекордно ниските нива на морски лед в Арктика са причина слънчевата светлина да се поглъща от тъмните басейни с разтопена вода, вместо да се отразява от леда.
Оцелелият лед е по-тъмен и тънък откогато и да било, това кара колониите от фитопланктон да процъфтяват, защото светлината успява да достигне по-надълбоко в океана.
Тъй като сателитите не успяват да погледнат през леда, главният изследовател Крис Хорват от Харвардския университет и екипът му използвали математически модели, за да създадат компютърна симулация на състоянието на морския лед в периода от 1986 до 2015. Те потвърдили, че дебелината на леда намалява, а броят на басейните с разтопена вода се увеличава.
Тъмнината поглъща повече светлина от неразтопения лед, който обикновено е искрящо бял в чистата си форма. Бързо нарастващия брой на басейните с разтопена вода е позволило на безпрецедентно количество слънчева светлина да проникне през изтъняващия лед и да достигне океана отдолу.
Симулациите разкрили, че преди 20 години едва 3-4% от Северния ледовит океан са били достатъчно тънки, за да предизвикат цъфтеж на фитопланктона.
През 2015 процентът нараснал на 15.
Опасенията са, че цъфтежът на зеления фитопланктон е не просто безобиден страничен ефект на топящия се лед. Той носи след себе си цял набор от проблеми, тъй като влияе на местната екосистема.
“Ледът загуби един метър от дебелината си през последните 30 години и това промени драстично екологията в района. Внезапно цялата ни представа за тази екосистема се промени. Фитопланктонът, който е в основата на хранителната верига, вече нараства по различно време и на различни места - недостъпни за животни нуждаещи се от кислород”, казва Хорват.
А това, което се случва в Арктика не се ограничава само до Арктика. Цялата планета е взаимосвързана, предупреждават учените.