Някои хора винаги закъсняват. Вероятно и вие познавате някого, когото все го няма, когато ви потрябва, въоръжен с извинения, когато все пак се появи с 20-минутно закъснение.
Може би вие самите сте един от тези хора и без значение колко аларми сте настроили никога не напускате дома си навреме.
Множество изследвания се опитаха да дадат отговор на въпроса защо някои хора непрекъснато закъсняват.
Според изследователя на човешкото поведение и лектор Алфи Кон би било правилно да определим тези хора като нетактични, но това не обяснява причината за поведението им.
Той твърди, че има няколко причини за хроничните закъснения – може би тези хора се наслаждават на вниманието, което привличат когато най-накрая се появат или са толкова погълнати от себе си и собствения си живот, че просто трябва да накарат другите да ги почакат.
Тези две възможни обяснения обаче не важат за хората, които закъсняват до такава степен, че сами си причиняват неудобства.
Например, изпускат полет или събитие, което много са искали да посетят. Докато някои хора често поглеждат часовника си с приближаване на крайния срок, има други, които по някаква причина избягват да го правят.
“Може би те са толкова погълнати от заниманията си, че не обръщат внимание на времето, докато не стане твърде късно”, казва Кон.
Изследване на Вашингтонския университет от 2016 се фокусира върху тази теория.
В рамките на експеримента доброволците трябвало да изпълнят задача в определен срок, като имали право да поглеждат часовника. Задачата била подбрана така, че да погълне изцяло вниманието на участниците и те напълно да изгубят представа за времето.
От резултатите станало ясно, че някои хора преценяват времето си по-добре от други.
Ситуацията бил подобна на това да разглеждате профили в Instagram, да четете новини или да си кажете, че ще останете в леглото още 5 минути, а да се окаже, че са изминали 20.
Според Сюзън Уайтбърн – професор по психология в Масачузетския университет хората, които винаги се вместват в крайните срокове, контролират по-успешно поведението си.
Това е важно, защото им дава възможност да преценят колко време ще им отнеме изпълнението на дадена задача.
Бихте могли да използвате Google Maps, за да изчислите колко време ще ви е нужно, за да стигнете до определено място, но не бихте могли да предвидите всички вероятности – например да се натъкнете по пътя на стар приятел и да завържете разговор с него или автобусът ви да закъснее.
Планът ви може да е железен и въпреки това да не успеете.
А може би виновен е единствено характерът.
Уайтбърн обяснява, че според фройдистките психолози прекомерното разтакаване е признак на саморазрушителни тенденции, а хората често попадат в омагьосан кръг – непрекъснато закъсняват и след това се самонаказват.
За Кон е възможно в случая да се касае за липса на самодисцплина – хората просто не могат да се откъснат от дейност, на която се наслаждават или от задължение, което смятат че трябва да изпълнят докрай.
Някои хора пък не обичат да подраняват. Понякога е крайно неефективно да чакаш някого да се появи. А други просто се чувстват некомфортно и неудобно в такава позиция.
Съществува и едно социално правило, с което трябва да сте наясно, ако вечерята е планирана за 7:00, никой не се появява точно в 7:00.
Според New York Times размотаването е свързано с прекомерния оптимизъм – убеждението, че пътят до уреченото място ще ви отнеме 10 минути, когато всъщност ще са ви нужни 25.
Писателят Тим Ърбан фокусирал се върху последната хипотеза, нарича това поведение лудост.
Съществуват множесто причини, които биха могли да обяснят защо някои хора непрекъснато закъсняват. Ако успеете да откриете каква е причината във вашия случай, може и да успеете да преодолеете вредния навик.