Интервю с д-р Делчо Янев,
шеф на РИОКОЗ-Хасково
-Д-р Янев, през последните дни сред най-коментираните теми са качеството на хранителните продукти, които купуваме - от млечни произведения до месото и колбасите. Има ли фрапиращи случаи напоследък в Хасково на засечени от експертите на РИОКОЗ некачествени хранителни стоки и напитки?
- Не, напоследък няма драстични нарушения.
Един от фрапантните случаи през последната 1 година е от януари 2008 г. Тогава в девет вида шоколадови вафли и три вида соеви сосове, зърна и кубчета открихме генномодифицирани организми (ГМО).
Съгласно българските закони вносът в страната и пускането на пазара на храни, които съдържат генномодифицирани организми или съставки от такива, трябва да получи специално одобрение от оторизираните органи. А според закона вносителите и производителите трябва да уведомяват върху етикета клиентите за наличието на ГМО в техните стоки.
Като цяло най-често хващаме повишени показатели на оцветителите или разминаване в описанието на етикета и реалното съдържание на продукта, което показва лабораторното му изследване
- Апелативната прокуратура в Пловдив разпореди съвместни проверки с органите на МВР и регионалните ветринарномедицински служби. Еднократните акции ефективни ли са?
-Като цяло подкрепям идеята за задълбочен анализ на самите продукти. Но с общи усилия трябва да направим така, че да не чакаме конкретни инциденти, а непрекъснато да сме убедени, че не само храната, а и напитките, които стигат до крайния потребител, са качествени и безопасни.
Затова недоумявам, защо в разпоредените проверки, не са включени и специалисти от РИОКОЗ.
В инспекциите в цялата страна има достатъчно добре подготвени кадри, които биха били изключително полезни при такива проверки. Точно това е и смисъла на службата ни -ние го съдържаме в името си - контрол и опазване на общественото здраве.
-Вие като потребител как подбирате храните и напитките, когато пазарувате?
-Българинът все още няма изградена култура на пазаруване.
Бих посъветвал всички да отделят повече време за покупките си. Да не бързат да напълнят кошницата, без да огледат стоката-външния й вид, етикета.
Всичко е въпрос на навици. Задължително трябва да се гледа срока на годност.
И при най-малките несъвпадения, които хората открият по написаното на етикета и във вкуса, нека сигнализират при нас.
Аз например пазарувам месни изделия само от няколко фирми. Като консуматор съм сигнал до извода, че тези производители са коректни и когато си купувам кренвирш, няма да получа соево брашно във вид на кренвриш. Да си призная, рядко си позволявам да пробвам непознати марки на нови фирми, защото знам какви «виртуози на вкуса» има сред производителите.
- Какъв е пътя на засечената некачествена стока? Какво се случва с нея и какви санкции търпят производителите или търговците?
- Когато при проверка инспекторите преценят на външен вид, че дадена стока е некачествена, следват лабораторни проби.
При отклонение на показателите или разрез с описанието на етикета, стоките се изтеглят от магазинната мрежа и унищожават. За размера глобите се уточнява и факта - къде е пропускът. Много често причина за развалената стоката е неправилното й съхранение.
Съветвам събствениците на магазини да поставят по-нискокачествените продукти, които съответно са и по-евтини, на отделен щанд.
А глобите варират от 250 лв при първо нарушение до 20 00 лв, при много груби пропуски или рецидив след издадени от нас предписания.
Според мен обаче здравният контрол трябва да е на принципа на партньорството, затова често съветвам търговците, които вече веднъж са глобени, да не си правят оглушки и вместо да рискуват повторна, по-висока санкция, да инвестират тези пари в съоръжения в търговските си обекти, които ще подобрят сигурността на предлаганите стоки.
Красимира Славова
шеф на РИОКОЗ-Хасково
-Д-р Янев, през последните дни сред най-коментираните теми са качеството на хранителните продукти, които купуваме - от млечни произведения до месото и колбасите. Има ли фрапиращи случаи напоследък в Хасково на засечени от експертите на РИОКОЗ некачествени хранителни стоки и напитки?
- Не, напоследък няма драстични нарушения.
Един от фрапантните случаи през последната 1 година е от януари 2008 г. Тогава в девет вида шоколадови вафли и три вида соеви сосове, зърна и кубчета открихме генномодифицирани организми (ГМО).
Съгласно българските закони вносът в страната и пускането на пазара на храни, които съдържат генномодифицирани организми или съставки от такива, трябва да получи специално одобрение от оторизираните органи. А според закона вносителите и производителите трябва да уведомяват върху етикета клиентите за наличието на ГМО в техните стоки.
Като цяло най-често хващаме повишени показатели на оцветителите или разминаване в описанието на етикета и реалното съдържание на продукта, което показва лабораторното му изследване
- Апелативната прокуратура в Пловдив разпореди съвместни проверки с органите на МВР и регионалните ветринарномедицински служби. Еднократните акции ефективни ли са?
-Като цяло подкрепям идеята за задълбочен анализ на самите продукти. Но с общи усилия трябва да направим така, че да не чакаме конкретни инциденти, а непрекъснато да сме убедени, че не само храната, а и напитките, които стигат до крайния потребител, са качествени и безопасни.
Затова недоумявам, защо в разпоредените проверки, не са включени и специалисти от РИОКОЗ.
В инспекциите в цялата страна има достатъчно добре подготвени кадри, които биха били изключително полезни при такива проверки. Точно това е и смисъла на службата ни -ние го съдържаме в името си - контрол и опазване на общественото здраве.
-Вие като потребител как подбирате храните и напитките, когато пазарувате?
-Българинът все още няма изградена култура на пазаруване.
Бих посъветвал всички да отделят повече време за покупките си. Да не бързат да напълнят кошницата, без да огледат стоката-външния й вид, етикета.
Всичко е въпрос на навици. Задължително трябва да се гледа срока на годност.
И при най-малките несъвпадения, които хората открият по написаното на етикета и във вкуса, нека сигнализират при нас.
Аз например пазарувам месни изделия само от няколко фирми. Като консуматор съм сигнал до извода, че тези производители са коректни и когато си купувам кренвирш, няма да получа соево брашно във вид на кренвриш. Да си призная, рядко си позволявам да пробвам непознати марки на нови фирми, защото знам какви «виртуози на вкуса» има сред производителите.
- Какъв е пътя на засечената некачествена стока? Какво се случва с нея и какви санкции търпят производителите или търговците?
- Когато при проверка инспекторите преценят на външен вид, че дадена стока е некачествена, следват лабораторни проби.
При отклонение на показателите или разрез с описанието на етикета, стоките се изтеглят от магазинната мрежа и унищожават. За размера глобите се уточнява и факта - къде е пропускът. Много често причина за развалената стоката е неправилното й съхранение.
Съветвам събствениците на магазини да поставят по-нискокачествените продукти, които съответно са и по-евтини, на отделен щанд.
А глобите варират от 250 лв при първо нарушение до 20 00 лв, при много груби пропуски или рецидив след издадени от нас предписания.
Според мен обаче здравният контрол трябва да е на принципа на партньорството, затова често съветвам търговците, които вече веднъж са глобени, да не си правят оглушки и вместо да рискуват повторна, по-висока санкция, да инвестират тези пари в съоръжения в търговските си обекти, които ще подобрят сигурността на предлаганите стоки.
Красимира Славова
