Нова причина за измирането на мамутите сочи изследване, публикувано в Nature Ecology & Evolution. Изследването е на австралийския Университет на Аделаида, но в него участват учени от Австралия, Канада, Норвегия, Русия и САЩ

Преди около 11−15 хиляди години, преди да загинат екосистемите на плейстоцена, е започнало топене на вечната замръзналост в Северна Америка и Сибир. Това довело до повишаване на влажността, а пасищата, където се хранели големите животни се превърнали в блата и торфени площи. Популациите големи животни се оказали разделени. 

Учените правят изводите си на база на радиовъглеродния анализ на 51 кости от травоядни животни, включително от зубри и коне, които в древността са били част от плейстоценовите екосистеми.

В момента подобни на плейстоценовите екосистеми са африканските савани. Биопродуктивността там се е запазила предимно заради мусоните, които пренасят влага от субекваториалните зони.

През късния плейстоцен, който завършил преди около 10 хил години, на територията на сегашните тундри е била мамутова тундрова степ. Даже през студените периоди на всеки квадратен километър там са се падали около десет тона животинска биомаса. На такава сравнително малка площ - километър на километър, са можели да живеят един мамут, пет бизона, шест коне и десет елени.