В Европа избухна битка срещу протекционизма, отбелязва „Дневник"
Европа се опитва спешно да защити единния си пазар от надигащата се вълна от национален протекционизъм на страните членки, докато едно след друго правителствата обявяват планове без координация помежду си. Държавите от Източна Европа са особено застрашени от подобно развитие, защото не разполагат с ресурсите за защита, каквито имат големите икономики на Запад.
Премиерите на Чехия и Словакия остро реагираха на сигналите за протекционизъм, идващи основно от Франция. Братислава директно заплаши с ответни мерки, а Прага - че може да не ратифицира Лисабонския договор и така да предизвика поредната дълбока институционална криза в ЕС.
Чешкото председателство на Европейския съюз призова вчера за спешно свикване на среща на върха, на която да се въведе ред в това коя държава в ЕС какво прави. Отделно Европейската комисия обяви, че подобен извънреден форум може да се състои до края на месеца и да подготви важната среща на върха на ЕС на 19-20 март в Брюксел.
Трескавите маневри от последните часове засенчиха започналата в понеделник среща на финансовите министри от ЕС, обсъждащи как координирано да затегнат бюджетите и да укрепят икономиките си, без да навредят на общия пазар. Много бързо на заден план минават очакванията за ключовите срещи на Г-7 в петък в Рим и на Г-20 следващата неделя в Берлин.
"Притеснен съм, че ден след ден някоя държава членка обявява не просто собствени идеи, а цели планове и програми. Всичко това трябва да се координира, заяви премиерът на Люксембург и председател на съвета на финансовите министри на еврозоната Жан-Клод Юнкер, цитиран от Ройтерс.
"БизнесЮръп" - сдружение, представляващо 20 милиона европейски компании, също призова в понеделник политиците да се борят срещу всички форми на протекционизъм. "В момента бизнес общността е силно притеснена от ефекта от некоординирани национални предложения, водещи до разпространяване на финансовия протекционизъм в Европа. Особено сме разтревожени от липсата на средносрочни стратегия за устойчиви публични финанси", заяви президентът на групата Ернест-Антоан Сейер, цитиран от Ройтерс.
Наша мина сваля вертолети, пише „Труд"
Нови 12 модела на отбранителна техника срещу терористи по вода, въздух и суша ще продава нашият Институт по металознание към БАН в Персийския залив. "В Абу Даби ще се проведе най-голямото световно изложение за оръжия", съобщи вчера шефът на института член.-кор. Стефан Воденичаров, малко преди да замине за Персийския залив. И добави: "Ние традиционно продаваме добре в този регион, а и цените ни са конкурентоспособни". Единствените, които не купували, били от нашата армия.
Институтът работи по програми на НАТО за антитерористичната техника. На изложението Воденичаров ще носи апаратура за спиране на подводни нарушители, разработени в неговата лаболатория. Ще се покажат и нови взриватели за сухопътна техника, както и противохеликоптерни мини. Интересното при тях е, че при взривяването силата на ударната им вълна сваля летателната машина, която е на 100 м над земята. Новото е, че устройствата не са предварително програмирани, а могат да бъдат управлявани от човек. "Това е основното изискване на НАТО - оператор да има възможност да решава при всяка конкретна ситуация, защото много от конфликтните точки са на места с гражданско население", поясни чл.-кор. Воденичаров. Сега екипът му разработва алтернатива на противопехотните мини, както и системи за защити на ракети. Последните могат да бъдат използвани при обезопасяването на наши инфраструктурни обекти като АЕЦ например.
Институтът по металознание прави между 4 и 6 нови модела на година за военната техника. Проблемът е, че те не могат да се патентоват в света, тъй като струва много скъпо за БАН. Резултатът е, че като си продадем продукцията, до няколко месеца чужди компании започват сами да я произвеждат, поясни шефът на института.
Давим стреса с половинка ракия на вечер, брои „24 часа"
Тъй като не знае как да победи стреса, българинът все по-често посяга към чашката. Половин литър концентрат на вечер масово се смята за малка доза, която не крие рискове, каза шефката на неврологичната клиника в столичната болница "Св. Наум" проф. Стефка Янчева.
Много пациенти признавали, че пийват вечер по малко. После обаче се оказвало, че това "малко" е половин литър концентрат. Други пък въобще не смятали за алкохол домашната ракия и настоявали, че са трезвеници.
Малка доза алкохол действа успокояващо, но когато сме стигнали до такова количество, ни трябва лекар, каза невроложката. Половин литър ракия сериозно застрашава здравето. Друг чалъм срещу стреса били успокоителните, избирани по метода "много помагат на комшийката".
Прекаляването с успокоителни обаче води до зависимост, а след време уврежда черния дроб и бъбреците. Използвани дълго, хапчетата докарвали сутрешно главоболие и нарушавали концентрацията.
Безвредно лечение на стреса всъщност са билковите препарати на основата на валериана, каза още проф. Янчева. Помагали още разходките в планината и спортуването. Полезни са и някои успокояващи аромати, като например мирисът на рози. Купуването на домашен любимец също било доказан помощник за добро настроение. Задължително е, колкото и да е натоварено ежедневието ни, да намираме време и за хоби, съветва специалистката.
Ходенето при психиатър пък не бива да се смята за срамно, тъй като всеки поне веднъж в живота си изпадал в тежък момент, с който не може да се справи сам.
Цени по желание, пише „Стандарт"
Раят за купувача дойде и у нас. Вече той определя кое колко струва, а не търговецът. Цените изчезнаха от обявите за продажби. От автомобили и жилища до мобилни телефони и компютри - всичко е по договаряне, показа проверка на "Стандарт". Принципът е - плащаш толкова, колкото спазариш.
Заради свиването на пазара вече никой не знае кое колко струва. Цените се променят ден за ден според търсенето, коментират търговци и брокери.
Така, който има пари в брой и владее изкуството на пазарлъка, може да се сдобие със стока на половин цена. Запазена пералня втора употреба може да вземете за 200 лева, а фризер - за стотачка.
Стар опел пък може да падне до 1000.
Дори сервизът за техниката е по договаряне.
За 2 години България усвои едва 0.3% от еврофондовете, пресмята „Сега"
За първите две години от членството си в ЕС България е използвала едва 0.28% от полагащите й се средства по Кохезионния и структурните фондове. За да може по-бързо да навакса изоставането си от останалите в Европейския съюз, страната ни разполага с почти 6.7 млрд. евро по тези фондове за периода 2007-2013 г. Но дори сега, в разгара на кризата, когато всяко евро е от полза, се оказва неспособна да ги оползотвори.
"Реално до българските фирми, общини, вузове, неправителствени организации и останалите ползватели са стигнали едва 80 млн. евро", съобщи вчера Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Той уточни, че визира специално средствата от Кохезионния и структурните фондове. Става дума за колосалната сума от 8 млрд. евро, разчетени за периода 2007-2013 г. - 6.673 млрд. евро от европейската хазна плюс 1.345 млрд. евро от българския бюджет. Правителството напоследък отчита, че има рязко ускоряване по оперативните програми и вече са договорени проекти за 2 млрд. евро. "Но от договаряне до същинско използване на средствата има огромна разлика", поясни Божков.
"Сега" установи, че шефът на ЦИР дори е надценил степента на усвояване. По официални данни на правителството към 31 декември 2008 г. за различни проекти по седемте оперативни програми са изплатени едва 22 млн. евро, като от тях 18.8 милиона са средства от еврофондовете, а 3.32 млн. евро - от българския бюджет.
През 2006 г. българските министри често се хвалеха, че се готвят отрано за членството в ЕС, за да може още на 2 януари 2007 г. да започне приемането на проекти и усвояването на еврофондовете. През първата година в ЕС оптимизмът продължи и правителството твърдеше, че до бенефициентите ще стигнат 1 млрд. евро.
Горчивата равносметка за 2007 и 2008 г. обаче сочи, че ако министерствата продължават с досегашните темпове на усвояване - по 19-20 млн. евро на 2 години, целият ХХI век няма да стигне на България да усвои полагащите й се милиарди.
Както е известно, отличник по усвояването дотук е Министерството на държавната администрация, което управлява програмата "Административен капацитет". То е оползотворило 13.7 млн. евро по програмата, като основните инвестиции са в езиково обучение на чиновници. Трагично е обаче усвояването по най-богатите еврофондове, предназначени за пътища, сметища, пречиствателни станции и ВиК мрежи. За проекти по програма "Околна среда" до 31 декември 2008 г. на практика са платени символичните 144 хиляди евро, ОП "Транспорт" може да се "похвали" с усвоени към 873 000 евро, а до предприятията са стигнали смешните 88 000 евро от ОП "Конкурентоспособност" - програма, която разполага с близо 1 млрд. евро бюджет до 2013 г.
Преди дни министърът на финансите отчете, че "касовите постъпления от ЕС" за 2008 г. били почти 1.5 млрд. лева. В тази сума обаче освен Кохезионния и структурните фондове Пламен Орешарски включва и Европейския земеделски фонд, Европейския фонд за рибарство, средствата по Шенгенското споразумение, директните плащания за фермерите и др. Освен това "касови постъпления" означава, че парите са на разположение на България, но не и че са оползотворени. Орешарски некоректно включва в сумата и средствата по ФАР, САПАРД и ИСПА, които бяха отредени за България още когато тя бе далеч от членството си в ЕС и трябваше да тренира чрез тези програми за усвояването на големите фондове на ЕС. Освен това не се налагаше да плаща членски внос. През първите си две години в ЕС страната ни е платила над 1.3 млрд. лева членски внос. При положение че вноските на страната за двете първи години в еврохазната се равняват на 682 млн. евро, излиза, че България е "на червено" от еврочленството си.
Към плюсовете от влизането в ЕС трябва да се добавят евросубсидиите, които всички земеделци в ЕС получават. За двете години вече са ни преведени по около 200 млн. евро. Тези пари обаче са лесни за усвояване - не зависят от благосклонността на чиновници, раздават се на калпак и за тях не трябва да се готвят и защитават проекти.
230 млн. лева за предприемачите, пише „Дума"
На среща вчера при министър-председателя Сергей Станишев Българската банка за развитие (ББР) договори с 12 търговски банки кредитни линии в размер на 230 млн. лв. Средствата ще бъдат използвани за средносрочно и дългосрочно инвестиционно кредитиране, за предекспортно финансиране, както и за финансиране на проекти по структурните фондове на ЕС на български малки и на средни предприятия.
Представителите на ББР и на Асоциацията на банките в България заявиха, че 43 млн. лв. вече са стигнали до бенефициентите, като се очаква до края на март това да стане с всичките предвидени 500 млн. лв. Станишев призова банките да направят така, че информацията за тези възможности да достигне до малкия и до средния бизнес у нас. Той препоръча да се насочи вниманието към предприятия, осигуряващи работа на повече хора, и на такива, които произвеждат стоки за износ.
Да се направи отделна програма за подпомагане на земеделските производители, както и да се помисли за кредитирането на предприятията за оборотни средства, поиска също министър-председателят. ББР подготвя такава допълнителна мярка за подкрепа на земеделските производители, сходна по условия с договорените към момента кредитни линии. Кредитната линия ще бъде подготвена в сътрудничество с Асоциацията на банките след анализ на секторите в селското стопанство.
Фирмите, които искат да кандидатстват за кредит, могат да получат до 2 милиона лв., с лихва до 8% и размер на таксите и комисионите до 0.7% на годишна база. Срокът за изплащане на кредитите е до 10 години, с 3-годишен гратисен период.
Европа се опитва спешно да защити единния си пазар от надигащата се вълна от национален протекционизъм на страните членки, докато едно след друго правителствата обявяват планове без координация помежду си. Държавите от Източна Европа са особено застрашени от подобно развитие, защото не разполагат с ресурсите за защита, каквито имат големите икономики на Запад.
Премиерите на Чехия и Словакия остро реагираха на сигналите за протекционизъм, идващи основно от Франция. Братислава директно заплаши с ответни мерки, а Прага - че може да не ратифицира Лисабонския договор и така да предизвика поредната дълбока институционална криза в ЕС.
Чешкото председателство на Европейския съюз призова вчера за спешно свикване на среща на върха, на която да се въведе ред в това коя държава в ЕС какво прави. Отделно Европейската комисия обяви, че подобен извънреден форум може да се състои до края на месеца и да подготви важната среща на върха на ЕС на 19-20 март в Брюксел.
Трескавите маневри от последните часове засенчиха започналата в понеделник среща на финансовите министри от ЕС, обсъждащи как координирано да затегнат бюджетите и да укрепят икономиките си, без да навредят на общия пазар. Много бързо на заден план минават очакванията за ключовите срещи на Г-7 в петък в Рим и на Г-20 следващата неделя в Берлин.
"Притеснен съм, че ден след ден някоя държава членка обявява не просто собствени идеи, а цели планове и програми. Всичко това трябва да се координира, заяви премиерът на Люксембург и председател на съвета на финансовите министри на еврозоната Жан-Клод Юнкер, цитиран от Ройтерс.
"БизнесЮръп" - сдружение, представляващо 20 милиона европейски компании, също призова в понеделник политиците да се борят срещу всички форми на протекционизъм. "В момента бизнес общността е силно притеснена от ефекта от некоординирани национални предложения, водещи до разпространяване на финансовия протекционизъм в Европа. Особено сме разтревожени от липсата на средносрочни стратегия за устойчиви публични финанси", заяви президентът на групата Ернест-Антоан Сейер, цитиран от Ройтерс.
Наша мина сваля вертолети, пише „Труд"
Нови 12 модела на отбранителна техника срещу терористи по вода, въздух и суша ще продава нашият Институт по металознание към БАН в Персийския залив. "В Абу Даби ще се проведе най-голямото световно изложение за оръжия", съобщи вчера шефът на института член.-кор. Стефан Воденичаров, малко преди да замине за Персийския залив. И добави: "Ние традиционно продаваме добре в този регион, а и цените ни са конкурентоспособни". Единствените, които не купували, били от нашата армия.
Институтът работи по програми на НАТО за антитерористичната техника. На изложението Воденичаров ще носи апаратура за спиране на подводни нарушители, разработени в неговата лаболатория. Ще се покажат и нови взриватели за сухопътна техника, както и противохеликоптерни мини. Интересното при тях е, че при взривяването силата на ударната им вълна сваля летателната машина, която е на 100 м над земята. Новото е, че устройствата не са предварително програмирани, а могат да бъдат управлявани от човек. "Това е основното изискване на НАТО - оператор да има възможност да решава при всяка конкретна ситуация, защото много от конфликтните точки са на места с гражданско население", поясни чл.-кор. Воденичаров. Сега екипът му разработва алтернатива на противопехотните мини, както и системи за защити на ракети. Последните могат да бъдат използвани при обезопасяването на наши инфраструктурни обекти като АЕЦ например.
Институтът по металознание прави между 4 и 6 нови модела на година за военната техника. Проблемът е, че те не могат да се патентоват в света, тъй като струва много скъпо за БАН. Резултатът е, че като си продадем продукцията, до няколко месеца чужди компании започват сами да я произвеждат, поясни шефът на института.
Давим стреса с половинка ракия на вечер, брои „24 часа"
Тъй като не знае как да победи стреса, българинът все по-често посяга към чашката. Половин литър концентрат на вечер масово се смята за малка доза, която не крие рискове, каза шефката на неврологичната клиника в столичната болница "Св. Наум" проф. Стефка Янчева.
Много пациенти признавали, че пийват вечер по малко. После обаче се оказвало, че това "малко" е половин литър концентрат. Други пък въобще не смятали за алкохол домашната ракия и настоявали, че са трезвеници.
Малка доза алкохол действа успокояващо, но когато сме стигнали до такова количество, ни трябва лекар, каза невроложката. Половин литър ракия сериозно застрашава здравето. Друг чалъм срещу стреса били успокоителните, избирани по метода "много помагат на комшийката".
Прекаляването с успокоителни обаче води до зависимост, а след време уврежда черния дроб и бъбреците. Използвани дълго, хапчетата докарвали сутрешно главоболие и нарушавали концентрацията.
Безвредно лечение на стреса всъщност са билковите препарати на основата на валериана, каза още проф. Янчева. Помагали още разходките в планината и спортуването. Полезни са и някои успокояващи аромати, като например мирисът на рози. Купуването на домашен любимец също било доказан помощник за добро настроение. Задължително е, колкото и да е натоварено ежедневието ни, да намираме време и за хоби, съветва специалистката.
Ходенето при психиатър пък не бива да се смята за срамно, тъй като всеки поне веднъж в живота си изпадал в тежък момент, с който не може да се справи сам.
Цени по желание, пише „Стандарт"
Раят за купувача дойде и у нас. Вече той определя кое колко струва, а не търговецът. Цените изчезнаха от обявите за продажби. От автомобили и жилища до мобилни телефони и компютри - всичко е по договаряне, показа проверка на "Стандарт". Принципът е - плащаш толкова, колкото спазариш.
Заради свиването на пазара вече никой не знае кое колко струва. Цените се променят ден за ден според търсенето, коментират търговци и брокери.
Така, който има пари в брой и владее изкуството на пазарлъка, може да се сдобие със стока на половин цена. Запазена пералня втора употреба може да вземете за 200 лева, а фризер - за стотачка.
Стар опел пък може да падне до 1000.
Дори сервизът за техниката е по договаряне.
За 2 години България усвои едва 0.3% от еврофондовете, пресмята „Сега"
За първите две години от членството си в ЕС България е използвала едва 0.28% от полагащите й се средства по Кохезионния и структурните фондове. За да може по-бързо да навакса изоставането си от останалите в Европейския съюз, страната ни разполага с почти 6.7 млрд. евро по тези фондове за периода 2007-2013 г. Но дори сега, в разгара на кризата, когато всяко евро е от полза, се оказва неспособна да ги оползотвори.
"Реално до българските фирми, общини, вузове, неправителствени организации и останалите ползватели са стигнали едва 80 млн. евро", съобщи вчера Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Той уточни, че визира специално средствата от Кохезионния и структурните фондове. Става дума за колосалната сума от 8 млрд. евро, разчетени за периода 2007-2013 г. - 6.673 млрд. евро от европейската хазна плюс 1.345 млрд. евро от българския бюджет. Правителството напоследък отчита, че има рязко ускоряване по оперативните програми и вече са договорени проекти за 2 млрд. евро. "Но от договаряне до същинско използване на средствата има огромна разлика", поясни Божков.
"Сега" установи, че шефът на ЦИР дори е надценил степента на усвояване. По официални данни на правителството към 31 декември 2008 г. за различни проекти по седемте оперативни програми са изплатени едва 22 млн. евро, като от тях 18.8 милиона са средства от еврофондовете, а 3.32 млн. евро - от българския бюджет.
През 2006 г. българските министри често се хвалеха, че се готвят отрано за членството в ЕС, за да може още на 2 януари 2007 г. да започне приемането на проекти и усвояването на еврофондовете. През първата година в ЕС оптимизмът продължи и правителството твърдеше, че до бенефициентите ще стигнат 1 млрд. евро.
Горчивата равносметка за 2007 и 2008 г. обаче сочи, че ако министерствата продължават с досегашните темпове на усвояване - по 19-20 млн. евро на 2 години, целият ХХI век няма да стигне на България да усвои полагащите й се милиарди.
Както е известно, отличник по усвояването дотук е Министерството на държавната администрация, което управлява програмата "Административен капацитет". То е оползотворило 13.7 млн. евро по програмата, като основните инвестиции са в езиково обучение на чиновници. Трагично е обаче усвояването по най-богатите еврофондове, предназначени за пътища, сметища, пречиствателни станции и ВиК мрежи. За проекти по програма "Околна среда" до 31 декември 2008 г. на практика са платени символичните 144 хиляди евро, ОП "Транспорт" може да се "похвали" с усвоени към 873 000 евро, а до предприятията са стигнали смешните 88 000 евро от ОП "Конкурентоспособност" - програма, която разполага с близо 1 млрд. евро бюджет до 2013 г.
Преди дни министърът на финансите отчете, че "касовите постъпления от ЕС" за 2008 г. били почти 1.5 млрд. лева. В тази сума обаче освен Кохезионния и структурните фондове Пламен Орешарски включва и Европейския земеделски фонд, Европейския фонд за рибарство, средствата по Шенгенското споразумение, директните плащания за фермерите и др. Освен това "касови постъпления" означава, че парите са на разположение на България, но не и че са оползотворени. Орешарски некоректно включва в сумата и средствата по ФАР, САПАРД и ИСПА, които бяха отредени за България още когато тя бе далеч от членството си в ЕС и трябваше да тренира чрез тези програми за усвояването на големите фондове на ЕС. Освен това не се налагаше да плаща членски внос. През първите си две години в ЕС страната ни е платила над 1.3 млрд. лева членски внос. При положение че вноските на страната за двете първи години в еврохазната се равняват на 682 млн. евро, излиза, че България е "на червено" от еврочленството си.
Към плюсовете от влизането в ЕС трябва да се добавят евросубсидиите, които всички земеделци в ЕС получават. За двете години вече са ни преведени по около 200 млн. евро. Тези пари обаче са лесни за усвояване - не зависят от благосклонността на чиновници, раздават се на калпак и за тях не трябва да се готвят и защитават проекти.
230 млн. лева за предприемачите, пише „Дума"
На среща вчера при министър-председателя Сергей Станишев Българската банка за развитие (ББР) договори с 12 търговски банки кредитни линии в размер на 230 млн. лв. Средствата ще бъдат използвани за средносрочно и дългосрочно инвестиционно кредитиране, за предекспортно финансиране, както и за финансиране на проекти по структурните фондове на ЕС на български малки и на средни предприятия.
Представителите на ББР и на Асоциацията на банките в България заявиха, че 43 млн. лв. вече са стигнали до бенефициентите, като се очаква до края на март това да стане с всичките предвидени 500 млн. лв. Станишев призова банките да направят така, че информацията за тези възможности да достигне до малкия и до средния бизнес у нас. Той препоръча да се насочи вниманието към предприятия, осигуряващи работа на повече хора, и на такива, които произвеждат стоки за износ.
Да се направи отделна програма за подпомагане на земеделските производители, както и да се помисли за кредитирането на предприятията за оборотни средства, поиска също министър-председателят. ББР подготвя такава допълнителна мярка за подкрепа на земеделските производители, сходна по условия с договорените към момента кредитни линии. Кредитната линия ще бъде подготвена в сътрудничество с Асоциацията на банките след анализ на секторите в селското стопанство.
Фирмите, които искат да кандидатстват за кредит, могат да получат до 2 милиона лв., с лихва до 8% и размер на таксите и комисионите до 0.7% на годишна база. Срокът за изплащане на кредитите е до 10 години, с 3-годишен гратисен период.
Източник: news.bg
