Няма голям шанс да ги срещнете някъде в дивата природа, но все още можете да ги видите. Те са много миловидни, и не представляват опасност за хората, по-скоро хората са опасни за тях. Във видеото са заснети представители на застрашените или изчезващи видове, живеещи в американски зоопаркове.
1. Опушен леопард. (Neofelis nebulosa) Тази е дива котка се среща в район, обхващащ подножието на Хималаите в континенталната част на Югоизточна Азия до Китай. Предполага се, че общият им брой е под 10 000 зрели индивиди и намалява.
2. Сервал (Leptailurus serval) Един от най-едрите представители от седемте вида на мъркащите котки, населяващи Африка. Сравнително дребният размер, превъзходната окраска и относително добрият му нрав го правят предпочитан вид котка за отглеждане в плен. През 1986 г. са родени и първите котета кръстоски с домашна котка. Те поставят начало на нова порода на домашната котка, наречена савана. Днес представителите ѝ са едни от най-едрите, скъпи и търсени като домашни любимци.
3. Газела на Спик (Gazella spekei). Родината ѝ е Сомалия и Етиопия. Това най-дребния вид газели - едва 60 см високи и с тегло 6 кг. , а уникалната и особеност е торбата на носа, която се издува, когато газелата се ратревожи. Тези малки, деликатни газели също са засташен от изчезване вид.
4. Тамандуа. Мексиканският четирипръст мравояд обитава тропически и субтропически гори в Централна и Южна Америка. Срещат се и в мангрови гори, но се срещат много рядко в саваната. Тялото на това забавно животинче с елегантен мръсно бял звят е дълго 50-80 cм плюс опашка 40 - 65 сантиметра. Тежи между 3,5 и 7,5 kg. Тези двамата във видеото ще се женят, а първата им среща е неустоима. Тамандуа са доста опасни при близък контакт, защото се бранят с големите си извити нокти. Но не се бранят достъчно добре от промените в околната среда в обитанията им. Видът е защитен.
5. Дървесно кенгуру на Матши. Със сравнително късата си моцунка и закръглени уши те са големи сладури. Гъстата им козина е копринена на допир. Крайниците им са снабдени със здрави нокти, които да ги придържат към ствола, а опашката е доста дълга и с нея балансират при придвижване. Могат да скачат от дърво на дърво, като прелитат 3 метра или да скочат без проблеми на земята от 18 м височина. Но както и други дървесни видове са застрашени от изчезване заради изсичането на горите, които са техен дом и източника на храна.
6. Червена панда. Топлата козина на червената панда покрива цялото ѝ тяло, дори стъпалата, което не е обичайно за бозайниците. малко по-голяма от домашна котка малката панда, както и голямата, отдавна предизвиква спорове в научните среди, тъй като и двата вида притежават черти характерни както за мечките, така и за американските еноти. Храни се, естествено, с бамбук, а родината и са високопланинските гори - между 2 и 5 хил. м. надм. вис.- в Хималаите, Южен Тибет, планинските райони на Мианмар и Югоизточен Китай. Броят на живеещите там малки панди е спаднал под 10 хиляди и видът е обявен за застрашен от изчезване.
7. Дървесно бодливо свинче. Бодливият гризач се среща в Севена Америка, но все по-рядко, защото е изчезващ вид. Сред най-забележителните особености на коенду са техните опашки. Предните и задни крака също са модифицирани за захващане. Всички тези крайници допринасят за това животно да стане велик катерач, по-голямата част от техния живот в дърветата. Те се хранят с листа, издънки, плодове, кори, корени и пъпки. Издава специфичен "бебешки" звук, чрез който комуникираъ в дивата природа. Младите се раждат с мека коса, която се втвърдява впоследствие. Възрастните се движат бавно и се свиват на топка, когато са застрашени на земята. Имат забележително дълголетие, регистрираният рекорд е 27 години. Перфектният имз защитен кожух от игли не ги е опазил от хората, които ги ловуват, включително за храна.
8. Черно-бял гривест лемур. Живее единствено в тропическите гори на остров Мадагаскар. От всичките сладки и екзотични животинки дотук, това е най-редкия вид.
