На 3 май се отбелязва Световният ден за свобода на медиите. Тази година за България той е белязан от поредната класация на Репортери без граници, в която страната ни за пръв път пропада в предпоследната категория и трайно стои на дъното в ЕС по свобода на медиите.

Kоментар на Андрю Хеслоп, директор на Световна асоциация на издателите на вестници и издатели на новини.

Докладът за свободата на медиите в света през 2016г. е неприятно четиво.

Безнаказаността на онези, които убиват журналисти, продължава да подкопава усилията на правораздаването по света да въздаде справедливост и спазване на закона. Заедно с растящият брой на нападения срещу журналисти и растящата враждебност срещу тях онлайн, оставаме далеч от това да се гарантира безопасна среда за медийните професионалисти.

Използването на закони за националната сигурност с цел да бъдат наказвани медии или да се ограничава още повече свободата на словото изпраща смразяващ сигнал в редакциите по цял свят. Забраните се разширяват и в много случаи се множат относно все повече теми. За да си вършат работата в този сложен лабиринт, от журналистите се изисква нещо повече от разбирането на закона и как той се прилага.

Според Комитета за защита на журналистите в затворите по света през 2016г. е имало 259 журналисти, а това е най-големият брой, откакто се води тази статистика.

Никога няма да разберем колко истории така и не достигат до читателите. Разполагаме с достатъчно свидетелства за това, че мълчанието се разразства, а автоцензурата се среща по-често от всякога.

Съвместно със сложността на комерсиалните интереси и сложното финансово положение наредакциите, тези забрани се превръщат в черни дупки, в които се хвърлят много неща с етикет "забранено за журналисти". Когато последиците от публикуването на статия може да бъдат толкова тежки и потенциално смъртоносни, едва ли някой се изненадва, че мнозина предпочитат да "убият" публикацията, за да оцелеят още един ден.

Отминалата година се вписва в тенденцията от последните години - ерозия на фундаментални свободи, отазявана и във все по-мрачни коментари по повод 3 май, Световният ден за свобода на медиите. Отбелязвайки още един такъв ден и отново осъждайки всичко изброено дотук, ние трябва и да отчетем усилията на всички, които се борят да бъде спряно това пропадане. Това е вероятно единствената добра новина от последните 12 мрачни месеца за свободата на медиите.

Натискът над журналистите и медийните компании имат за цел да намалят прозрачността и отговорността в обществото.

Обикновено това означава, че мощни интереси имат да крият нещо от аудиторията. В крайна сметка медиите трябва да сторят повече, за да убедят общественото мнение, че подобни нападки са атака срещу общи ценности и те не могат да бъдат толерирани.

В същото време медиите са длъжни да бранят интересите си. Сдружения, неправителствени организации и агенции за помощ са много важни за това, но те не са достатъчни. Те не могат да бъдат ефективни, ако самите медии не участват активно в дефинирането на проблемите, задаването на дневния ред, преследването на целите и мобилизирането на всички по въпросите, които директно ги засягат. Това е също толкова задача на редакциите, колкото и на обществената сфера, тъй като много от предизвикателствата идват именно от самите медии.

Може да звучи парадоксално, но трябва сами да се заемем с грешките си - да променим недостига на жени на ръководни постове, да се заемем с проблемите с младите хора в медиите, да реагираме на нежеланието да се започва работа в медия, да се създадат условия и гъвкавост с цел привличане и задържане на най-умните и най-ярките таланти, да спазваме редакионните си стандарти и да спечелим доверие за начина, по който въртим бизнеса си.

Из редакциите по цял свят се въртят варианти на тези проблеми. Но е очевидно, че силната професия има по-големи шансове да се пребори с епидемията, ако първо си подреди собствената къща.

Не можем и да чакаме. Съвместните усилия за справяне с тези вътрешни и външни предизвикателства трябва да вървят ръка за ръка. Началото може да бъде предоставянето на обучение за отделните журналисти и за повишаването стандартите в една организация. Като професия трябва да се стремим да можем да заявим, че сме сторили всичко по силите ни да решим вътрешните си проблеми. Трябва да бъдем безапелационни във всякакъв смисъл и това започва от собственото ни бюро, от собствените ни ценности и разкриване на методите, с които работим.

Самокритиката ще повиши и самочувствието ни. Защото заради конкуренцията за привличане и задържане на читатели, ние си поставяме най-високите стандарти в бизнеса и редакционната работа. Защо да не е така и когато става дума за нашите права, сигурност, условията, необходими ефективно да си вършим работата? Само да знаеш правата си и правните ограничения, наложени върху свободата ти като журналист е много важна отправна точка. Съществено е и да се самообразоваме, за да образоваме другите как да бъдем по-добри професионалисти, да сме по-информирани и да печелим подкрепа.

Но по-важно е да знаем силата на колективните действия, на мобилизирането на професионалисти в защита на професионалисти какъвто и проблем да застане на пътя ни.