Една дългоочаквана европейска директива, в която много хора влагаха големи надежди, е на път да взриви обществото подобно на ACTA заради скандални текстове в нея. Става въпрос за директивата за авторското право и единния цифров пазар, а подводният камък е нейният член 13.

Когато става въпрос за авторско право и неговата защита, у нас всеки свежда глава или се подсмихва, сещайки се, че е изтеглил снощи от Замундата последния албум на "Металика". Законите у нас не са най-приветливите за хората на изкуството, за тези, които създават продукт, обект на авторско право. Това обаче е на път да се промени с предложението за директива на Европейския парламент и Европейския съвет относно авторското право в единния цифров пазар.

Политиците в Брюксел са се нагърбили с нелеката задача да решат проблемите на авторите. Приемането на тази директива например ще задължи държавите членки на ЕС да гарантират, че авторите и артистите-изпълнители ще получават редовна, адекватна и достъпна информация за използването на техните произведения и изпълнения от лицата, на които са отстъпили своите права. Kонкретика в директивата не се описва, но целта ѝ е "модерна и по-европейска рамка за авторското право".

Ключов момент е механизмът за адаптиране на договорите. При него артистите и авторите ще имат право да поискат подходящо допълнително възнаграждение от страната, с която са сключили договор за упражняване на права, когато първоначално договореното възнаграждение е несъразмерно ниско в сравнение с последващите приходи и ползи от използването на произведенията или изпълненията.

До тук всичко звучи добре - правата ще са уредени, авторите доволни, а документацията подредена и изчистена. 

Но на каква цена?

Най-спорен в предложението за директива е член 13-ти, който породи недоволство в цяла Европа, а срещу текста на документа бе създадено и цяло движение - "Stop The Cencorship", подкрепен от едни от най-големите организации в сферата на интернет свободата.

Защо член 13-ти е толкова страшен?

С прости думи, той ще задължи всички доставчици на интернет и уеб услуги (можем да вземем за пример Мтел у нас) да наблюдават и следят всичко качвано от потребителите за нарушения в авторското право. Това би следвало да става чрез поставянето на филтри, които да "изчистват" подобни нарушения.

Влизането в сила на такъв закон би ограничило елементарното изпращане на картинки, mp3-ойки и други подобни.

Първата глава, която ще се търкулне, е тази на торент тракерите.

Подобни "филтри" са и част от тема на разговор, която поставя въпроса как компаниите ще си позволят такава технология.

Не си мислете, че този тип наблюдение е лесно, камо ли евтино. Youtube разполагат с нещо подобно. Когато качвате клипове в сайта, софтуер преглежда видеото, за да засече дали вече не е качено и един вид го разпознава. Такава система обаче не е разпространена масово, а и Youtube едва ли би я дала евтино и лесно.

Докладчик на регламента от името на Европейските консерватори в Европейския парламент е българският евродепутат Ангел Джамбазки. Пред OFFNews той коментира, че спорният регламент може да влезе в сила близката година, но с едно голямо "но" - член 13-ти навярно ще бъде променен, тъй като отпорът срещу него е голям. "В този си вид директивата е неприемлива за мнозина. Европа трябва да открие правилния път към това да може да защити авторското право. Всички страни са прави за себе си - авторите, които търсят своето, и бизнесът, който трябва да се нагоди бързо и скъпо към промените", добави евродепутатът. 

27 компании от Европа и САЩ се обявиха против член 13-ти на директивата. Сред тях е и българската организация ILAC (International Legal Advice Center), а в списъка до тях е и името на WikiMedia - Германия.

"Имаме твърде големи опасения, че въведената законово система за филтриране, наложена на всички европейски платформи с художествено съдържание, ще доведе до блокиране и замразяване на креативността онлайн и свободата на словото", смятат от ILAC.

Налагането на такива мерки очевидно подкопава правната рамка, установена с Директивата за електронната търговия, която предостави възможност за създаване на динамична онлайн търговия, стимулирайки обмена на идеи и разпространението по цял свят на произведенията на европейските творци. Настоящата правна рамка, която разчита на Уведомяването и процедурата за сваляне, е доказан работещ начин за онлайн управление на права.

Обединени под мотото "Стоп на цензурата", компаниите и организациите казват 3 неща:

- Член 13-ти и филтрацията, която изисква, противоречи на вече действащи закони и наредби;

- Заплашва да дестабилизира деликатния баланс, постигнат в управлението на авторско право в момента;

- Ще премахне свободите, които сме имали до момента, да ползваме авторско съдържание за хумор или образование.

Димитър Димитров е директор "Политика" в Уикимедия-Германия - една от организациите, подписала петицията срещу спорния член 13.

Потърсихме г-н Димитров за коментар по темата и какво биха означавали тези промени за потребителите и бизнеса:

За Димитров член 13 би бил краят на проекти като Уикипедия, премахва защитата от отговорност. "Тази защита позволява на Уикимедия да разрешава на хиляди доброволци да добавят и подобряват съдържанието в Уикипедия. Ако някой качи нещо нелегално – като например музика, за която нямаме права, ние сме задължени да я премахнем, след като бъдем уведомени, но не можем да бъдем съдени - обяснява Димитър Димитров. - Реално, с новото предложение от нас се изисква активно да следим и проверяваме какво нашите потребители качват и пишат. И тъй като това е непосилно при стотици редакции на минути, предложението изисква да инсталираме автоматични системи за разпознаване и премахване на съдържание. Такива системи се използват и са искани от нас от страни като Китай и Иран. Винаги сме отказвали. Това за нас е инфраструктура за цензура и е срамно Европейската комисия под натиска на авторските дружества и музикалната индустрия да предлага такива неща."

Какви ще са главните проблеми за крайния потребител и за бизнеса?

Потребителите и бизнеса имат два общи проблем: правната несигурност и фактът, че сегашната правна рамка е конципирана през 1999 година, преди масовото навлизане на интернет, свързани телефони, фейсбук и Уикипедия. Законите не отговарят на реалността. Това вреди на Европа. Законът регулира копията и „публичното излъчване“, а в днешно време почти всички наши действия в мрежата произвеждат копия и „публично излъчване“.

Все пак и Димитров вижда лъч надежда в това текстът да бъде променен. Докладчиците в Европейския парламент по реформата от двете най-големи групи – християндемократите и социалдемократите – вече предложиха съществени подобрения на член 13. Тези подобрения се подкрепят от групите на либералите, зелените и радикалната левица. Нищо не е решено още, но е видимо, че политическите групи от цялата цветова палитра осъзнават рисковете. Тази реакция на Европейския парламент е добра новина за Европа.