"Другата страна на надеждата" е филм, който всеки европеец трябва да гледа. Той засяга една от най-обсъжданите теми в света и най-вече в Европа - тази за бежанците.
Ежедневно четем във вестници и сайтове и слушаме по телевизията за войните в Близкия Изток, за бунтовете в бежанските лагери в Европа, за обърналите се надуваеми лодки в Средиземно море, които оставят в неизвестност хиляди съдби. Виждаме всичко това през очите на журналистите и фоторепортерите на водещите световни медии, които са на място по горещите точки, разказвайки какво се случва - в повечето случаи на хиляди километри от нас.
Трудно е от такава дистанция да си дадем сметка за живота на хората, които идват в нашия свят. С филма си "Другата страна на надеждата" финландският режисьор Аки Каурисмаки насочва вниманието ни към живота мигрантите, за които идването в Европа дава нова надежда за по-добро бъдеще, на място без глад, без бомбардировки. Той обръща фокуса към съдбата на малкия човек, станал жертва на политическите конфликти.
Лентата представя историята на Халед (Шерван Хаджи) - бежанец от Алепо, Сирия, който пристига във Финландия на товарен кораб. Той решава да потърси убежище в страната в най-близкото полицейско управление и в този момент вижда другата страна на надеждата си - властите решават, че "обстановката в Алепо не представлява опасност за тежки физически наранявания" и нареждат да бъде депортиран в Сирия. Така, като повечето хора с неговата съдба, той решава да остане нелегално в страната, като избяга от бежанския център.
Гладен и мръсен, Халед се озовава в задния двор на ресторанта на Викстрьом (Сакари Куосманен) - току що напуснал жена си и спечелил голяма сума пари на покер, той купува западнало заведение в Хелзинки, за да даде нова насока в живота си. След спречкване, Викстрьом, който е емоционално претръпнал от дългогодишен брак с жена алкохолик, решава да подаде ръка на Халед, като му даде работа, храна и малкия си склад, където бежанецът може да спи.
Приятелството им започва с бой до кофите за боклук и приключва с общата им работа по прибирането на изгубената сред множеството граници сестра на Халед.
Въпреки че филмът не е документален, Каурисмаки не изпуска елементи от това, с което се сблъскват новодошлите желаещи да бъдат европейски граждани - има ги хората, които искат да помогнат, скептиците, които гледат под вежда, има го и еквивалентът на Динко в Хелзинки - банда неонацисти, които тормозят бежанците, както и безпристрастните власти.
На пръв поглед историята дава заявка за тежък филм, но "Другата страна на надеждата" изненадва с лекотата на играта на актьорите, а емоционалната обраност на образите дава възможност да погледнем през гледните точки на всички герои.
Не липсва и хумор - Каурисмаки успява майсторски да вплете голяма доза забавни сцени и елегантни закачки, дори с религията, с болезнената тема за бежанците и успява да направи отлично балансиран филм, който не се стреми да задълбочи в историята си, а да накара зрителя да размишлява върху темата за войната, хората, които приемаме, и тези, които отхвърляме.
„Аз правя простички филми – целта е да са толкова ясни и гъвкави, че да бъдат разбираеми и без превод, дори от бабите в китайската провинция. Това е моята стратегия – оставям образите да говорят. Бихте искали вашите послания да бъдат разбрани в света? Тогава опитайте да създадете филм за международната публика – това е най-добрият начин всеки да види през очите ви света, в който живеем", твърди Каурисмаки.
