Въпреки хладното и дъждовно време стотици асеновградчани излязоха, за да се включат в отбелязването на празника на града. Денят започна с празнична света литургия и традиционното шествие от Асеновата крепост до паметника на цар Иван Асен II. Преди това на крепостта премина церемонията по удостояването на почетните граждани на Асеновград. Тази година това са Виолета Стамболийска и Маестро Димитър Вълчев - посмъртно. Родителите на Синан Мурад - Селма и Шенол бяха удостоени с плакет "Асеновград".

На паметника на Иван Асен II венци и цветя положиха представители на общинското ръководство, Общинския съвет, на местни партийни структури, граждани. Вълнение сред присъстващите предизвика възрастен мъж с бастун, който носеше стрък откъснати рози. Старецът изчака официалните лица и куцукайки се приближи последен до паметника на българския владетел, за да поднесе цветята. Оказа се, че това е Иван Паунов, дългогодишен учител, директор на едно от местните училища, началник-отдел "Просвета" и бивш зам.-кмет.

Празникът продължи с издигане на националния флаг в центъра на града и слово на кмета Емил Караиванов:

"На Деня на Асеновград на моето място може да говори историк. И ще бъде изключително важно, защото ще ни върне към белезите на времената, заради които Асеновград е значим. Заради Асеновата крепост, заради будните граждани и революционери от асеновградско, станали част от нишките на освободителни движения и магията на Съединението, на родното предприемачество и търговия от Станимака до Виена и Цариград, че и по-далече.

На Деня на Асеновград на моето място може да говори богослов или духовник. И през думите им за кой ли път ще усетим светините на вярата и чудесата на молитвата. Защото никога не е излишно да се върнем към историите на асеновградските храмове и параклиси, към пръстена от манастири, прегърнал Асеновград, към вековните традиции за литийни шествия и наричания.

На Деня на Асеновград на моето място може да слушаме етнограф или народопсихолог. И през думите им за кой ли път ще се замислим каква уникална общност е орисан да бъде този наш Асеновград. И не от вчера, и не до утре, а от живота, който събира хора и твори човешки съдби.

Да, шарено се живее тук, с истории на наследници на бежанци от Егейско и Беломорска Тракия, с преселници от други краища на страната и пътуващи на гурбет млади и стари. Да умееш да уважаваш и преживяваш празника на комшията ти от другата вяра за асеновградчани не е реклама, а ежедневна ценност.

На Деня на Асеновград на моето място можеше да чуем думите на заслужил асеновградски учител. И през думите му да разберем, че за успелите таланти на Станимака нямат времеви отрязък, нито имаме куража да ги изброим всички. Защото през училищата на нашия Асеновград, както вчера и днес, така и преди десетилетия са преминавали момичета и момчета, които стават професори, академици, композитори, преподаватели по престижни университети, лекари и светила на словото и правото.

На Деня на Асеновград тук можеше да говори поет, артист или художник. И за пореден път през образи на изкуството да ни опише какво е станимашкият вечерник, ръбестите скали на Чая, пътеките към Бачковския манастир и Клувията или тайнствените ямки на Белинташ.

Но на Деня на Асеновград днес на това място съм аз като кмет на Асеновград. Най-очаквано е от мен да се чуят думи за това как е изключително важно да живеем в още по-добра градска среда, да са безопасни улиците ни и все по-добри местата за отдих. Да има работа за търсещите, сигурност за възрастните и шансове за младите. Ангажименти като тези са основният смисъл да бъда кмет на Асеновград. Знам, че и оптимистите, и скептиците виждат, че Асеновград се променя за добро, а местата да обсъждаме това са навсякъде.

Затова си избрах моите думи днес да бъдат за хората на Асеновград. За онези белези на ценното човешко общуване, които правят от една територия истинска общност. Правят животът на един град да бъде мерен не с брой магазини и заведения, а с ценностите и добродетелите на хората му.

Аз не знам на кого принадлежат най-красивите думи за Асеновград. Вярвам, че не са били един и двама, онези, които са ги изрекли. Но като асеновградчанин знам, че най- красивите думи за Асеновград се пишат всеки ден, неочаквано и не с ръка, а със сърцето на добрите хора. Тези думи описват силата на духа и човешката съпричастност, на заразното ДОБРО. Всеки от нас, нашите близки, децата ни носим гена на това добро и съпричастност.

Ние, асеновградчани, си знаем колко сме горди с калиничките си на Еньовден, колко се чувстваме специални с литийните шествия на храмовете, колко сме недостижими с домашното вино, пехливанските борби и величието на Крепостта над града. И това е силата на традициите ни.
Но асеновградчани са и общество, което е белязано с творението на ДРУГОТО ДОБРО, онова на дискретно подадената ръка и жестовете на силния дух.

Защото енергията, която даде Асеновград, за да спаси живота на една учителка по английски език не е обикновено дело. Защото устремът на едно младо момче от Горни Воден да живее и оздравее, след като е горещо подкрепян от хиляди приятели и съграждани, не обикновена реакция. Защото примерът на едни дълбоко съкрушени родители как се прави добро, докато самият ти страдаш, е респектиращ с величието си.

Асеновград е място, където и преди, и сега работи силата на правилото : "Ако до всяко добро същество застане поне още едно…". И вярвам, че така ще бъде винаги! Ето тази част от историята на Асеновград, за стореното добро и за протегнатата ръка за подкрепа и съпричастност е най-ценната и си заслужава да й отдадем дължимото. И ние го правим. И сме горди, че това е също част от името на Асеновград.

Честит Ден на Асеновград, скъпи съграждани! Бъдете здрави, вярвайте и бъдете част от всяко добро и нека благословението бди над всички нас!

Денят на Асеновград продължава с празнична програма. В 18:30 ч. ще започне концерт на фолклорната певица Ива Давидова, танцова формация и тъпанно шоу, след което денс формация "Косара" ще поднесе изненада за всички. Звездите на родната рок сцена БТР ще забият точно в 20:30 ч. За финалните щрихи в 21:45 ч. са предвидени пъстри фойерверки и лазерно шоу.