Moзъкът умее да различава лицата и другите сложни обекти. От няколко десетилетия учените се опитват да разберат, как става това разпознаване – как се кодират и съхраняват изображенията в мозъка. Според последните достижения, процесът на разпознаване (идентификация на обектите) става в долната част на темпоралния кортекс. Но досега не бе известно, каква роля в кодирането на данните играят отделните неврони и какъв е броят на невроните при протичането на този процес.
Двама биолози от Калифорнийския технологичен университет публикуваха научна работа, която обяснява, как точно работи мозъкът на приматите, включително и на човека. Учените считат, че са разшифровали кода, който се използва в мозъка за кодирането на информацията за лицата. Доказателство за това е, че учените успяха само от мозъчните сигнали да възстановят лицата, които вижда една маймуна, респективно и човекът.
Експериментът е проведен с помощта на магнитно-резонансна томография, даваща възможност за регистриране сигналите от невроните в областта на главния мозък на макак, която се използва за идентификацията на обектите. По време на сканирането, на маймуната са показвани 2000 немного различаващи се лица на хора. Чрез определяне активността на невроните при визуалната обработка на различните лица, учените се приближиха до определянето на начина, по който се кодира сигналът. Според това изследване, за кодирането на информацията за лицата са достатъчни само 205 ! неврона на главния мозък. Учените ги нарекоха „лицеви неврони“.
При социалните примати, като макака и човека, еволюцията е създала специален механизъм за бързо разпознаване на лицата, понеже от това зависи оцеляването на субекта в социалната група – ние трябва много бързо да разпознаваме непознатите и приятелите. И най-малкото забавяне може да струва живота, и мозъкът се е научил да решава тази задача много ефективно (оцелели са тези, които могат да се справят бързо и ефективно с тази задача).
На пръв поглед изглежда логично използването на един неврон за всяко лице – знае се, че в мозъка наистина има специфични неврони, които реагират на конкретни хора. Тези неврони се наричат клетки на Дженифър Анистън, понеже бяха открити при пациент с епилепсия, мозъкът на който реагира по уникален начин на фотографиите на Дженифър Анистън. Оказа се, че разпознаването на лицата работи по друг начин, понеже се налага да се обработват и лица, които никога не са виждани.
Според днешната наука, системата за разпознаване на лица в мозъка е съставена от клъстъри с минимум по 10 000 неврона. Във всяко полукълбо има по 6 подобни клъстъра и те се намират около ухото.
Веднага след като пред погледа се появи лицето на друг човек, електрическият сигнал моментално активира невроните в тази област. Той преминава през пет или шест от тези клъстъри и достига лицевите неврони. По този начин, в тези неврони се съхранява обработената информация от най-високо ниво, относно специфичните характеристики на лицата. И именно тези 205 неврона кодират информацията по невероятно опростен и абстрактен начин.
По време на експеримента, учените от Калтек моделираха лица, които се различават дотолкова, че разликата да се отрази само от един неврон. Тоест, по този начин те успяха да разберат, кой неврон за коя характеристика на лицата отговаря. И така, всеки лицев неврон се грижи за вектор от 6 параметъра на лицата. Съвместният сигнал от 205-те неврона създава уникален шаблон за всяко лице.
