Докато се опитва да намери забавачка за голямата си дъщеря, германката Ванеса Фихтъл се запознава с Монтесори образованието и установява, че собствените й убеждения са огледални на тези, залегнали в рамките на педагогическия метод. Така, през 2007 година започва работа в Монтесори училища, а през 2009 година се сдобива с дипломa AMI Асистент на ранна детска възраст 0-3 от Монтесори Институт Денвър.

През 2013 г., Ванеса Фихтъл отваря своя Монтесори Детска Къща в германския град Дортмунд, като основава AMI сертифициран Монтесори Институт. Тя ще бъде лектор на организирания от Институт Монтесори България AMI Монтесори уъркшоп: "Детско развитие 0-3" от 16 до 18 юни в София. 

Какви са най-важните умения, които децата придобиват във възрастта от 0 до 3 години?

- Трудно е да определим само няколко неща, които са важни, защото ако сравним малкото дете с другите бебета бозайници, ще видим че човешките са суперзависими, затова е много важно да имат подходяща среда за развитие. Но най-важните умения в първите години са движенията – пълзене, ходене, катерене, както и езиковите умения, които се формират тогава. И разбира се, когнитивните умения, които са най-важната основа за целия ни по-нататъшен живот. На тази възраст децата са универсални и могат да се приспособят към всичко, независимо къде са родени и в каква култура живеят и могат да бъдат щастливи навсякъде.

При ранното детско развитие говорим за подсъзнателен попиващ ум. Каква е неговата природа и как да го стимулираме?

- Мария Монтесори е открила, че при децата от 0 до 3 години мозъкът попива всичко подсъзнателно и поема информацията като гъба, но за разлика от гъбата, която можем да изстискаме, при децата няма да извадим обратно никакви познания. Затова е изключително важно да бъдем перфектния модел за подражание като родители, както и да използваме правилен език, да бъдем търпеливи и мили с децата, защото те запомнят всичко, и ако около тях някой използва груб език или остри думи, съвсем скоро можем да очакваме подобно поведение и от тях.

Свобода и дисциплина – как да хармонизираме тези понятия в общуването с децата?

- Свободата трябва да има граници. Ние в Монтесори казваме, че моята свобода, свършва там, където започва твоята. Ако аз крещя и говоря на висок тон, а някой до мен в същото време иска тишина и спокойствие, това означава, че нарушавам свободата на другия. Например, родителите искат да възпитат децата си и често им казват: "Не тичайте, не правете това, не правете онова." Детето чува само думата "Не" и й се съпротивлява. Правилното е да кажем: "Виждам, че обичаш да тичаш, но тук не е най-подходящото място, затова къде мислиш, че можем да отидем, за да тичаш на воля?" И тогава децата ще излязат със свои идеи, които родителят може да подкрепи.

Добре e да слагаме граници по мирен и спокоен начин и винаги да им даваме избор. Например, не казваме: "Не обличай тази дреха", а казваме: "Имаш две възможности – да си със синята фланелка или с розовата." Когато им даваме избор, помагаме на децата да изградят своя свят, и когато те самите избират, се чувстват горди и носят отговорност за своето решение и за последствията. Така, ако е студено навън, и детето е избрало само розовата фланелка, може би следващия път ще направи друг избор. Ако налагаме родителското си мнение на децата, тяхната първа реакция винаги би била: "Не." В крайна сметка никой не обича да му се налагат. А така и за нас общуването с децата ни ще е доста по-приятно.

Ако нямаше граници, това означава, че няма последствия за действията ни, а това не е така, и бихме го научили по трудния начин. Затова правилното е да им даваме възможност да избират и да решават, и да се справят с последствията от техните решения, така стават независими и мислещи за другите членове на обществото.

Традиционното схващане е, че малките децата са твърде малки да правят много неща. Какво бихте казали на родителите, които се страхуват да дават свобода и самостоятелност на своите деца?

- Да вярваме в децата и техните възможности е основен принцип на Монтесори, и ако има възможност и среда да следват своите нужди и интереси, ще се изумите какво могат да направят тези мъници. Това, което аз правя, е винаги да каня родителите да наблюдават какво могат техните деца в класната стая. Децата показват редица умения и отговорност, когато например им даваме възможност да използват различни материали. Родителите се учудват колко способни са всъщност техните деца.

За съжаление много от родителите се опитват да вършат неща за своето дете, защото смятат, че то не би се справило само, или за да го предпазят, но това е погрешна грижа. Детето има нужда от възможност да изпита и да действа само, и когато успее, родителят ще види щастието му от успеха. Понякога родителите трябва да оставят децата да действат сами, за да видят какви страхотни умения ще покажат. В моята практика не съм имала случай някое дете да каже: "О, това не е за мен, няма да мога да се справя."

Ако искаме да практикуваме вкъщи Монтесори занимания, какви лесни стъпки да следваме?

- Това е една много голяма тема, но Монтесори родителят може да прави много неща вкъщи. Най-важното е да дава възможност на детето да участва пълноценно в домакинската работа – дайте на децата да режат плодове и зеленчуци, да приготвят храната заедно с вас, и децата ви ще са супер горди от своето участие. Това е страхотен начин да помагат и да се чувстват добре. Освен това ще са ви под око. Може и да се занимаят с приготвянето на масата. Разбира се, трябва да им създадем подходяща среда. Трябва да им е лесно да достигнат чиниите и чашите. Може да им отделим част в кухнята с достъпен по височина плот и специални кухненски инструменти за тях, така че да им е приятно да работят.

Давайте им различни възможности - например при обличане или събличане. Много родители се опитват да обличат децата, а те не искат да облекат конкретна дреха. Затова е по-добре да им давате няколко различни възможности, от които те да избират сами. Понякога не се справят добре с цветовите комбинации, но това няма значение – дали е черна блуза или синя риза, сполучливите цветни комбинации ще дойдат с времето. Давайки възможност за избор на децата си, ние им даваме възможност да се гордеят и да усещат свободата да избират. Ако непрекъснато им казваме какво да правят, кога да си лягат и какво да обличат, ние ги караме да се чувстват като в затвор, стават зависими от нас и нито могат да си лягат, нито да стават сами. Моите деца винаги са си лягали сами (вкъщи използваме матраци на пода) и са ставали сами, дори понякога аз мога да поспивам до късно, защото те стават и се занимават сами.

Вие сте майка на две дъщери – как балансирате между личното време и приключението да работите като Монтесори педагог?

- Има един израз - "Трябва ти цяло село, за да отгледаш дете" и това се опитвам да правя и аз. Ако имам възможност, ги взимам с мен на моите пътувания и те виждат нови места, което е важно за тях, както и гледам да имам бавачка с мен - майка ми или някой приятел. Понякога ми помагат мои приятели, които са с тях. За мен е много важно да знаят, че когато не работя, съм отдадена на тях и слушам внимателно какво искат да споделят с мен, правим заедно различни неща. Но разбира се, е важно всеки от нас да си изработи своя баланс между личен живот и работа. Ние можем да бъдем добри учители и добри родители, когато правим добри неща и за себе си. Понякога моите деца са щастливи, когато съм в командировка, защото баба им ги поразглезва, докато ме няма. По-голямата ми дъщеря винаги ме разпитва за живота на децата по местата, които посещавам. Аз съм отдадена на работа си и на моите деца, които са щастливи и обичани деца.

Какъв е вашият съвет към учителите, които сега тръгват по пътя на Монтесори педагогиката?

- Не се тревожете, с времето нещата се подобряват. Евентуално. Шегувам се. Ще им кажа, че са избрали много важна професия и не трябва да се уморяват да бъдат най-добри всеки ден. Защото след година или повече време, ще видят, че всичко си е заслужавало и ще видят колко много са постигнали. Вярвайте в себе си и вярвайте в децата. Това е най-важното.