„Българското гражданство е въпрос на суверенитет на една държава. Българският документ за самоличност има много висока цена и трябва да имаме това убеждение".
Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по БНР.
Около 1200 са постъпилите молби за предоставяне на българско гражданство и 10 са молбите за предоставяне на политическо убежище от встъпването в длъжност на вицепрезидента Йотова.
„За мен издаването на българското гражданство не е просто издаване на един документ и на един паспорт. В този неспокоен и тревожен свят трябва да сме много внимателни към това кой, как и защо получава български документ за самоличност“, каза Илияна Йотова.
„Много усилия се полагат за охрана на българската граница, но извън официалната статистика стои една друга действителност. Последните трагични случаи показват, че има проблем с каналджийството. Намален е общият миграционен натиск в тази част на Европа, но в никакъв случай не трябва да се успокояваме, че сме решили въпроса“, коментира вицепрезидентът.
Според Илияна Йотова българското председателство на Съвета на ЕС ще бъде изключително важно, тъй като точно през този период ще трябва да се вземат едни от най-важните и тежки решения за ЕС, включително и по политиките за миграция.
„Три са основните направления в това отношение. От една страна, това е промяната в Дъблинското споразумение, което всички признават, че на практика не работи и е безкрайно остаряло. Второто е по отношение на сигурността и това е една по-добра система за снемане на пръстови отпечатъци. Третото направление е създаване на нова агенция за убежище“, посочи вицепрезидентът.
Илияна Йотова уточни, че вече има такава агенция, която отговаря за условията за убежище, но амбицията на ЕС е да засилят нейните правомощия и функции. Вицепрезидентът отбеляза, че България трябва да подготви много точна преценка и по степените за отбранителното сътрудничество в рамките на ЕС.
Няма добра комуникация между европейските институции и гражданите, смята вицепрезидентът, който днес откри в София дискусия на тема "Ще гласувам ли на следващите евроизбори и защо?", съобщи БТА.
Форумът е в рамките на проекта "Европа и аз" на Българското училище за политика и се подкрепя от Европейския парламент.
Йотова отбеляза, че от 1979 г. - от момента, в който се провеждат евроизбори, досега с около 20 процента са намалели гласовете на европейските граждани, които са участвали във вота. Тази тенденция се забелязва и в България и делът на гласуващите на евроизборите също намалява от 2007 г. насам.
Йотова постави въпроса защо европейските граждани не се интересуват от темата за европейските институции и намалява интересът им към гласуването. Според нея една от причините е тежката комуникация между институциите и европейските граждани.
Т. нар. брюкселски език е неразбираем, хората често казват, че не разбират защо се взема едно или друго решение, защо се води една или друга политика, смята Йотова. По думите й е малко и информацията, която идва от европейските институции, как конкретна политика ще повлияе върху живота на хората, върху семействата им. Ако в следващите години не се направи нещо в тази посока, тази пропаст ще се задълбочава, предупреди тя.
Йотова беше категорична, че въпреки всички трудности, България има огромната чест, отговорност, права и задължения да бъде част от европейското семейство, и отбеляза, че съвременните предизвикателства са такива, че нито една държава не може са се справи с тях сама.
Според нея трябва да се избавим от схващането, че в ЕП се вземат решения, които трябва да изпълняваме в България. В европейските институции се правят политики и от нашите представители там, с гласовете на евродепутатите ни се вземат важни решения, обясни Йотова.
