Институтът за модерна политика /ИМП/ протестира срещу нарушаването на разделението на властите от страна на председателя на ВКС Лозан Панов.
ИМП настоява също за спазване на принципа за политическа неутралност на съдебните магистрати от страна на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) г-н Лозан Панов.
Това се казва в специална позиция на Института за модерна политика по повод предложенията на Панов за свикване на Велико народно събрание и за изваждане на Прокуратурата от съдебната власт.
1. Предприемането на институционални действия, каквото е заявяването на серия от официални срещи с висши държавни органи и парламентарни партии, на които се настоява за свикване на Велико народно събрание (ВНС) с цел промени в конституционото устройство на България, е недопустима намеса на представител на съдебната власт в компетентостта на законодателната власт. Подобни действия не са проявление на индивидуалната свобода на изразяване, каквато без съмнение имат и съдебните магистрати. Ангажирането на институцията на ВКС чрез нейния председател, който именно в такова качество провежда срещи с институции и партии, и пак в това качество призовава за политически консултации, съставлява злоупотреба със статута на висш съдебен магистрат и с институцията на ВКС.
- Следва да се припомни, че в редица държави от ЕС и в САЩ политическата неутралност на съдебните магистрати включва и задължение за неучастие в застъпничество и лобилане по законодателни въпроси.
- Консултациите, провеждани от г-н Панов с цел свикване на ВНС за съществени промени в конституционното устройство на България, са и открито навлизане на един съдия в сферата на политиката. Това е нарушение на т. 9.2. от Кодекса за етично поведение на българските матистрати (Приет с Решение на ВСС по Протокол № 21 от 20.05.2009 г., изм. с Решение на ВСС по Протокол № 2 от 18.01.2011 г.) – „Магистратът не участва по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние“.
2. По отношение на искането на председателя на ВКС за свикване на ВНС и изваждане на прокуратурата от независимата съдебна власт.
- Свикването на ВНС не може да е акт, продиктуван от случайни хрумвания, които нямат и никога не са имали сериозна обществена подкрепа. Нито да бъде инструмент за реализация на партийни, корпоративни и частни интереси. Въпросите, по които би могло да се търси свикване на ВНС следва да имат доказана обществена необходимост, широка обществена подкрепа и политическо съгласие. Формирането им е работа на легитимните участници в политическия процес, а не на съдии, прокурори и следователи.
- Мястото на прокуратурата в рамките на независимата съдебна власт е обсъждано в дълбочина при приемането на Конституцията. Лошите традиции за използване на прокуратурата за репресивни и политически цели, които са характерни за различните политически режими на Третата българска държава, беше онзи консенсусен аргумент за включване на прокуратурата в независимата съдебна власт в духа на добрите практики на редица развити демокрации – Франция, Италия, Испания и др. Прехвърляне на прокуратурата в изпълнителната власт или обособяване в самостоятелна институция, беше лансирано при управлението на Иван Костов (1997-2001 г.) и се отстоява от политически дейци, произлизащи от тези партийни среди, чиято електорална подкрепа прогресивно намалява през последните 20 години. Такава теза никога не е срещала сериозна експертна, обществена и политическа подкрепа.
- Винаги сме отстоявали принципната позиция, че посегателството върху независимостта на прокуратурата чрез изваждането й от съдебната власт в български условия крие значително по-сериозни рискове за поставяне на прокурорската дейност под партиен и дори корпоративен контрол, откокото сегашния статут на незавивисими съдебни магистрати и предвидените механизми за отчетност и контрол, които се отнасят както до съда, така и до прокуратурата.
Подобни идеи мога да бъдат легитимен предмет на политическа и експертна дискусия, но не и основание за намеса на представители на съдебната власт в политическия процес, искания за избори и промяна във формата на държавно управление. Защото когато един съдия вместо да прилага закона и да правораздава, се стреми да законодателства и да предизвиква политически промени, то демокрацията и разделението на властите са в опасност.
При откриването на общото събрание на съдиите председателят на ВКС Лозан Панов заяви: "Ако съдебната система е черният дроб, то обществото страда от тежка форма на цироза".
"Причината за ниското доверие се крие и у самите нас. Царят отдавна е гол. Най-глупавото е да си кажем, че нещата не са такива, каквито са", посочи Панов, цитиран от "Дарик".