Подписки с искания за местни референдуми и местни граждански инициативи надхвърлят 50 за последните три години.
Това пише "Сега", коментирайки, че гражданите се обръщат все по-често към пряката демокрация като инструмент за решаване на проблемите на техните населени места.
Всекидневникът се позовава на справка, изготвена от дирекция "ГРАО" към регионалното министерство по искане на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА)".
Докато за цялата 2014 г. разгледаните граждански подписки са били 4, само от началото на 2017 г. вече са 10. Но липсват данни колко от тези инициативи са били доведени до успешен край.
Най-новият пример за подобно развитие е референдумът, с който жителите на община Трън отхвърлиха започването на златодобив в района.
Най-често искат отделяне от кметство
Сред подписките, отчетени от ГРАО, преобладават такива, в които се иска дадено населено място да се отдели от кметството, към което принадлежи, и да се присъедини към друго.
Наблюдатели обясняват тази интересна употреба на пряката демокрация като своеобразен вот на недоверие към хората, които управляват на мястото.
"Тъй като нямаме механизъм за отзоваване на кмет или общински съветници, недоволни населени места използват референдума за отделяне от лошо управляваната община. Това е опит на селата да "избягат" от лошото управление", коментира пред "Сега" Даниела Божинова от Национална инициатива "Участие, а не участ".
Като цяло различните форми на пряката демокрация се използват най-вече като средство за самозащита от гражданите, когато се почувстват застрашени или ощетени, а не толкова за представяне на конструктивни алтернативи пред местната власт.
Твърде висок праг за валидност
Пример за това е референдумът в Радомир против добива и преработка на подземни богатства на територията на общината. Допитването беше инциирано от местни жители, които се опасяваха, че технологията за добив може да доведе до бактериална зараза на водите.
Макар че се проведе, референдумът не успя да прескочи прага на валидност, който изисква да са гласували поне 40% от гражданите с избирателни права в общината и над половината да са отговорили с "да".
Именно високият праг е сред основните проблеми пред осъществяването на подобни инициативи, смятат наблюдателите.
Другият е изискването поне 10% от гражданите с избирателни права да се включат в подписката за иницииране на допитване. Това често се оказва непосилно за местните активисти, тъй като трябва да съберат подписите за срок от максимум 3 месеца.
