След като повече от век бяха погребани от вулканично изригване, отдавна изгубените розово-бели тераси в Нова Зеландия може най-после да се появят изпод слоевете пепел и кал.
Терасите, смятани за едно от природните чудеса и за най-големите залежи от силиций в света, бяха унищожени след изригване на вулкана Таравера.
Изследователи обаче успяха да определят местоположението им, като се надяват поне част от тях да са се запазили.
Терасите са били най-голямата туристическа атракция в Южното полукълбо по време на британската империя. Хиляди туристи пристигали с кораби от Великобритания, Европа и Америка, за да ги видят.
Липсват обаче данни за географската им дължина и ширина.
Навремето розово-белите тераси в Нова Зеландия се смятали за най-големите залежи от силиций на планетата.
В североизточната част на езерото Ротомахана в Нова Зеландия се образували бели тераси, а на близкия бряг - розови.
Смята се, че розовият оттенък се дължи на наличието на колонии от оцветени бактерии, като Thermus ruber – роднини на микроорганизмите, населяващи известния басейн Morning Glory в Йелоустоун.
Независимият изследовател Рекс Бън, направил важно откритие през 2016, когато Саша Нолдън от Националната библиотека на Нова Зеландия споделил с него дневник открит няколко години преди това.
Дневникът принадлежал на геолога Фердинанд фон Хохщетер, който през 1859 година бил нает от правителството на Нова Зеландия да проучи острова.
В бележките си фон Хохщетер отбелязал данни от изследване с компас на езерото Ротомахана, разположено на 20 км югоизточно от град Роторуа в Северна Нова Зеландия.
Тъй като тези събития датират от преди вулканичното изригване, розово-белите тераси били ясно маркирани.
Значи ли това, че случаят е решен ? Не съвсем, защото изригването не просто погребало едно от най-впечатляващите природни чудеса на света, но променило околния пейзаж дотолкова, че маркировката на местата е неприложима днес.
Бън и Нолдън се заели да възстановят картата на фон Хохщетер, като сравнявали настоящите топографски карти и определени геоложки характеристики с данни от 1859, така стеснили изследвания район.
Те положили 2 500 часа труд в продължение на 12 месеца.
“Убедени сме, че сме открили терасите. Ние сме по-близо от всеки друг през последните 130 години”, казват те.
През последните години няколко други екипа също обявиха, че са открили терасите, като избухна спор дали образуванията са били унищожени или са се запазили след изригването.
Бън твърди, че е разработил алгоритъм, който му посочил позицията на терасите с допустима грешка от плюс минус 35 метра.
Решението за разкопки вече е споделено с местните племенни власти, Бън не надява, ако то бъде одобрено да открие поне част от терасите непокътнати.
Източник: sciencealert.com
