В голяма част от германските супермаркети хранителните стоки са по-евтини, отколкото в много други държави. Но каква е истината за евтината германска храна? И защо евтините вериги би трябвало да вдигнат цените си с 10%?
Наскоро германската верига супермаркети "Алди" отвори първото си бистро - в кьолнския Медиа Парк, където са настанени около 250 фирми. Заведението, което е изградено от части от транспортни контейнери, предлага меню с три ястия за само 8 евро. Тази концепция ще бъде тествана в още няколко германски града и, ако се окаже успешна, търговската верига най-вероятно ще се намеси активно и в ресторантьорския бизнес.
Германия е една от страните, в чиито супермаркети се продават най-евтините хранителни продукти, сочат данни на германското правителство. Бизнес-моделът, по който работят евтините хранителни магазини, каквито са и "Алди", позволява на тези търговски вериги да поддържат с 10% до 20% по-ниски цени от тези на другите вериги. Изследователи от университета в Аугсбург обаче твърдят в свое проучване, че цените биха били много по-високи, ако въпросните търговски вериги включваха в цените си и реалните разходи на модерното промишлено земеделие.
Тобиас Гауглер е изследвал нанасяните на природата поражения от използваните в земеделието азотни торове за повишаване на добивите. "В германското земеделие се използват прекалено много минерални и други видове тор, което е вредно за природата и здравето на хората", твърди той пред ДВ.
"Евтините вериги да вдигнат цените с 10%"
Както се и очаква, по-малко изкуствени торове се използват от производителите на биопродукти. Изследването сочи още, че съвременните методи в земеделието всъщност изискват много повече ресурси. В същото време разходите за възстановяването на околната среда изобщо не биват включвани в крайните цени, които потребителите плащат за продуктите.
"Най-лошо е положението с животинските храни и тези, произведени от животински продукти. Те би трябвало да са с 10% по-скъпи", твърди Гауглер.
Проблем представляват не само нитратите, които замърсяват почвата и водите. Промишленото земеделие замърсява също и въздуха, да не говорим за антибиотиците, инжектирани на животните. Природозащитници твърдят, че ако бъдат отчетени всички тези странични ефекти от промишленото производство на храни - от пластмасовите опаковки до отрицателното въздействие върху здравето на животните - цените на хранителните продукти би трябвало да се повишат значително. Затова те са решени да засилят натиска си върху германското правителство, за да бъдат включени в крайната цена на продуктите и скритите разходи за тяхното производство - например за пречистване на питейната вода от нитрати. Експертите смятат, че общата земеделска политика на ЕС пък има вина за свръхпроизводстото на храни, което също така задържа цените ниски. Затова те призовават за реформа на европейското законодателство в областта на земеделието.
Много от активистите обаче се съмняват, че доминацията на евтините хранителни магазини може да бъде намалена. Други пък са убедени, че пазарът на т.нар. слоу фууд (slow food) магазини, които предлагат продукти на местни производители, силно ще нараства. На пазара на Рудолфплац в Кьолн например има достатъчно хора, готови да платят повече пари за плодове и зеленчуци, защото знаят, че тази продукция идва от местни земеделски производители. "Тези продукти са пресни и с по-добро качество", кава например Щефан, когото срещаме на пазара.
Земеделските производители, които продават продукцията си по пазарите, приветстват идеята за намаляване на разликата в цените на тяхната продукция и тази на храните, произведени в промишлени количества. Земеделците са подложени на силен натиск от големите хранителни вериги. Според търговеца Адам Джей, промишленото производство на земеделска продукция изтласква голяма част от по-малките производители от пазара.
Замърсителите да започнат да си плащат?
"И все пак: не е правилно да хвърляме изцяло вината върху големите супермаркети", твърди Тобиас Гауглер, който е сред авторите на изследването. По думите му, поддържайки ниски цени, хранителните вериги играят по свирката на потребителите и на политиката. В същото време той вижда желание у политиците да възприемат идеята, че замърсителите трябва да започнат да си плащат.
"Сега различни лобистки групи предприемат всичко възможно срещу идеята за реформиране на системата. Но натискът върху политиката се засилва - особено след Парижкото климатично споразумение. Въпрос на време е да бъдат променени правилата на играта", убеден е Гауглер.
Природозащитници твърдят, че ако хранителните вериги вдигнат цените, потребителите вероятно ще променят навиците си - например преосмисляйки бюджета си за хранителни стоки, те ще започнат да изхвърлят по-малко храна. Сега само в Германия годишно се изхвърлят 7 милиона тона хранителни продукти. Това може и да намали печалбите на вериги като "Алди" или "Лидл", но определено ще се отрази добре на природата и човешкото здраве.