С поднасяне на венци и цветя на паметната плоча на Паисий Хилендарски при параклис "Св. Св. Козма и Дамян" бяха отбелязаха 295 г. от рождението на хилендарския монах и 255 г. от написването на "История славянобългарска". Директорът на Историческия музей Иван Дуков припомни факти от живота и делото на Отец Паисий. Рецитаторката Виктория Стефанова от читалище "Св. преп. П. Хилендарски" изнесе рецитал по одата "Паисий" на Иван Вазов.
Информация за живота на Паисий получаваме от автобиографичните му бележки в "История славянобългарска", вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. "История славянобългарска" е завършена през 1762 г. в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендерския манастир заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за Света гора в селището Амбелино, днес кв. "Свети Георги" в Асеновград. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.
