Разединен и разтревожен за бъдещето си - такъв ще види Хонконг Си Цзинпин, който тази седмица за пръв път ще посети града като президент на Китай.

Това ще се случи по време на церемониите по случай 20-ата годишнина от връщането му под юрисдикцията на Пекин.

Навършват се 20 години, откакто пред погледа на принц Чарлз бе спуснато знамето на Обединеното кралството - "Юниън Джак", развявало се над тази британска колония от края на първата опиумна война от 1842 г.

Формулата "една страна - две системи" предвижда Хонконг да се радва до 2047 г. на свободи, непознати за континентален Китай. Мнозина хонконгчани обаче имат усещане, че Пекин увеличава политическия натиск върху своя "специален административен район", и смятат, че свободите им са застрашени.

Тридневната визита на Си, която започва в четвъртък при много сериозни мерки за сигурност, ще е удобен случай за противниците на Пекин да демонстрират безпокойството си. Главното събитие изглежда ще е насроченото за събота встъпване в длъжност на новата ръководителка на местната изпълнителна власт - Кари Лам.

Джошуа Уон, виден участник в масовите продемократични демонстрации, парализирали Хонконг седмици наред през 2014 г., предрича рязък обрат в съдбата на района, заемащ близо хиляда квадратни километра. 

"Заплаха тегне над уникалния характер на Хонконг, над политическото положение на моя град", заявява пред АФП 20-годишният студент. Той настоява за референдум по въпроса дали територията да стане суверенна от 2047 г., когато изтича срокът на китайско-британското споразумение, уреждащо прехода.
Призивите за самоопределение и дори независимост зачестиха след провала на "революцията на чадърите" от 2014 г.

"Изчезванията" на книжари

"Искаме всички ние да имаме правото да решим с референдум съдбата на града", продължава генералният секретар на партията "Демосисто".
Преди 1997 г. нито Лондон, нито Пекин не се допитаха до хонконгчани за връщането на колонията на Китай.

От 20 години насам градът, разположен край делтата на Перлената река, на книга се ползва с привилегии, недостижими в континентален Китай: свобода на словото, независимо правосъдие, а донякъде и всеобщо избирателно право - за определяне на местните законодатели.

Ред инциденти обаче засилиха страховете, свързани с поведението на Китай, по-специално "изчезването" през 2015 г. на петима книжари, издавали непристойни писания за китайските лидери. По-късно те се появиха, вече на континента.
Да не забравяме и депутатите индипендисти (привърженици на идеята за независимост), чиито пълномощия бяха отнети миналата есен.

Бившата министърка на сигурността Реджайна Ип от пропекинския лагер, мразена от демократите, твърди обаче, че полуавтономната система "се държи здраво".

Феликс Чун, водач на (пропекинската) Либерална партия, също смята, че икономическият ръст на Хонконг днес е по-силен, отколкото е щял да бъде, ако градът бе останал британско владение.

"Централното правителство ни дава много свободи", уверява той.

Без Пекин? "Неприемливо"

Г-жа Ип е на мнение, че сближаването на различните политически лагери в Хонконг изисква много усилия. И посочва, че за целта са необходими компромиси.

"Ако демокрацията, за която настояват те, предполага скъсване с Пекин, това е неприемливо като отправна точка", казва тя.
Кари Лам обеща да полага усилия за помирение в хонконгското общество. Но преди още да поеме поста си, някои от местните хора виждаха в нея лакей на Пекин.

Също като предшествениците си тя бе назначена от изборна комисия, одобрена от пекинските власти.

Китай предложи впрочем да реформира тази критикувана система и да въведе всеобщо избирателно право, но при условие, че предварително ще одобрява кандидатите. Условие, неприемливо за демократите.

Тази реформа отключи и протестите, наречени "Революцията на чадърите". Обруган и оплют от улицата, проектът за "фалшиво всеобщо избирателно право", както го описваха демонстрантите, бе в крайна сметка отхвърлен от депутатите демократи.

Най-младият народен избраник в Законодателния съвет - Нейтън Лоу, прочул се и покрай демонстрациите от 2014 г., признава, че властта им в местния парламент е твърде ограничена. Но смята да положи максимални усилия, настоявайки за повече представителност.

Политиката не е единствена причина за разделение в Хонконг, където бездната между бедни и богати се задълбочава все повече, а недвижимите имоти поскъпват все по-безсрамно, по-специално заради инвестициите от континентален Китай. 

"Хонконгчани са изгубили вече надежда", обясни Лоу за АФП. И добави: "Това е огромен проблем".