Дългите часове работа повишават риска от нервни разстройства и мгоат да доведат до слабоумие, предаде РБК.

Финландски учени са изследвали над 2000 държавни служители на Великобритания, които са подлагали на тестове. Според отчета им, публикуван в Американския журнал по епидемиология, умствените способности на тези от тях, които не работят над 55 часа на седмица, са по-високи, отколкото при по-трудолюбивите им колеги.

Работохолиците страдат по-често и от проблеми с паметта, добавят учените. Според доктор Мариана Виртанен из Финландския институт за безопасност на труда, оглавявала изследването, "към проблема с извънредната работа трябва да се подхожда сериозно". Учените не са могли да изяснят защо продължителният работен ден влияе така мозъка, но ключовите фактори са ясни: проблеми със съня, депресия, нездрав начин на живот и повишен риск от сърдечносъдови заболявания.

Служителите, които са работели извънредно, са се справили най-зле с тестовете за аргументация и речников запас. Колкото повече се застоявали на работа те, толкова по-лоши били резултатите от тестовете им.

Според професорът от Ланкастърския университет Кери Купър, резултатите от това изследване "трябва да покажат на работодателите, че заставяйки хората да работят извънредно, те само вредят на работата". Купър подчертава, че в условията на криза, хората се задържат по-дълго на работа, за да покажат старание, което може да им се отрази зле.