Лошото състояние на общинските бюджети, финансовата немощ на местните власти и отказът на централната власт от фискална децентрализация принуждават общините масово да вдигат данъци. То изглежда не само изкушаващо, но и наложително. Това се сочи в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), разпространен в края на миналата седмица. 

Изчисленията на института, базирани на информация, получена от самите общини, показват, че все повече от тях прибягват към повишаване на ключови данъци. В последните години са проведени 6 независими проучвания. Резултатите от последното изследване са недвусмислени: местните данъци продължават да нарастват, като случаите на регистрирано увеличение през 2017 г. са 62, а намаленията - едва 8.

Анализаторите следят данъка върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица, данъка върху превозните средства и леките автомобили, годишния патентен данък за търговия на дребно, данъка за прехвърляне на собственост.

Общо за периода 2013 - 2016 г. са регистрирани 210 случая на увеличения и 50 случая на намаления на тези четири данъка. Най-вероятно действителните промени (и в двете посоки) са повече, но достъпна официална информация за това липсва, а тенденцията в данните е достатъчно ясна, за да не бъде поставяна под съмнение. Събраните данни покриват над 80% от общините и дават достатъчно добра представа за промените в основни данъци и такси на местно ниво, пише в анализа. Показателно е, че тенденцията за масово увеличение на данъците се засилва в периода 2016 - 2017 г. Тогава са регистрирани близо 60% от случаите на повишение.

Нарастването на данъчната тежест се налага заради финансовата немощ на българските общини вследствие на отказа на централната власт да предприеме реални стъпки за финансова децентрализация. През 2016 г. приходите на местните власти като съотношение към БВП у нас достигат едва 7% при средно 15.6% за ЕС.

Необходимостта от осигуряване на съфинансиране на европейски проекти, които са важни като източник на капиталови разходи, доведоха до теглене на заеми и трупане на дългове. Префинансирането и съфинансирането по европейски програми се яви като допълнително бреме за общините наред с поредни години на дефицити и пословично ниска събираемост на данъци от по принцип лесно прогнозируеми и проследими източници на собствени средства. Общините имат ограничена възможност за привличането на допълнителни средства, а това е необходимо, дори да е единствено заради наложения от МФ механизъм за оздравяване на закъсали общини, посочва анализът.

Самият факт, че болшинството от промените са в посока "нагоре", показва ясно, че цялото упражнение е следствие от инертни опити за пълнене на бюджетни дупки и няма нищо общо с концепции като "данъчна конкуренция" или "данъчна политика". Увеличенията на нивата на местните имуществени данъци може да има някаква бюджетно-управленска логика, когато става дума за общини с динамични пазари на недвижими имоти. Като се погледне разпределението на тези увеличения по общини последните години обаче, се вижда, че това е изключително рядко срещано. В много случаи данъчните ставки в подобни общини отдавна са по-високи от средните, т.е. промяната е извършена в предишни периоди.

ВЪЗМОЖНОСТ

Преотстъпването на част или всички постъпления от данък общ доход обратно към общините на принципа "парите следват личната карта" е най-простият и лесно приложим модел за истинска промяна във финансовата самостоятелност на местните власти. Нещо повече - на общините може да се даде свобода да определят размера на този данък самостоятелно, но в рамките на съществуващата горна граница от 10%. Последният сериозен дебат по темата беше през есента на 2015 г. (малко преди местните избори), когато беше лансирано предложение общините да могат да начисляват до 2 процентни пункта върху ставката от 10%. Резултатът, очаквано и за радост на данъкоплатците, бяха поредица клетви от настоящи и потенциални кметове, че няма да се възползват от подобна възможност. Така темата за прехвърляне на подоходния данък към общините беше затворена. В крайна сметка управляващите на практика предложиха финансовата децентрализация да се постигне чрез повишаване на данъчното бреме вместо чрез разпределение на вече наложените данъци, заключават от ИПИ.