Би Би Си отново надникна в домовете за изоставени деца в България. В сутрешния си блок радиото проведе дискусия за това дали властите в София са се вслушали в острите критиките за трагичното състояние на тези заведения, предаде Дойче веле. Би Би Си разговаря с Роза Монктън от Кампанията за изоставените деца на България. Благотворителната организация разработва и финансира програми за подпомагане на сиропиталища в страната. Сред тях е и Могилино. Преди две години Би Би Си излъчи шокиращ филм за нечовешките условия, при които живеят децата там. Оттогава насам Роза Монктън е посетила осем домове и смята, че условията в тях не са се променили:
„Деца, които напълно са се предали"
„Влизате в крила на сгради през поредица от заключени врати. Чувате щракането на ключалките и виждате стаи, претъпкани с детски легла. Не се чува никакъв шум. Това е най-зловещото – защото това са деца, които напълно са се предали. Те са толкова недохранени, че често изглеждат сякаш са прегазени от валяк", казва Роза Монктън.
Според нея повечето от тези деца са били отнети насила от техните майки. Теза, остро оспорена от българския журналист Владимир Береану, който се включи на живо в дискусията на Би Би Си по телефона от София:
„Деца никога не са били вземани насилствено. Всъщност беше в интерес на държавата родителите да се грижат за децата. Така е по-евтино. Проблемът възникна, когато настъпиха промените и България стана капиталистическа държава от типа на Великобритания в началото на 19 век – капитализъм до абсурдност. Всеки крадеше и се опитваше да заграби държавно имущество и тези домове бяха напълно забравени", обяснява Владимир Береану.
Би Би Си потърси мнението и на Христо Монов, заместник-председател на Агенцията за закрила на детето: „Повечето от децата, които са в институции, са там по искане на техните родители по редица причини. Но основната е, че тези деца са изоставени и няма кой да се грижи за тях. Една част от тези деца са с различни заболявания", посочи Христо Монов.
Подобрение не се забелязва.
Според него държавата полага все повече грижи за сиропиталищата: „Една от функциите на държавната Агенция за закрила на детето е да се грижи за тези институции и да контролира персонала, който работи в тях. Само през миналата година ние организирахме над 50 курса, специално насочени към подобряване на техните умения, като това включва и грижа за душевното състояние на децата", съобщи представителят на българското правителство.
Но Роза Монктън от Кампанията за изоставените деца на България сподели, че не е забелязала подобрение в домовете, които е посетила. Тя изрази несъгласие и с казаното от Христо Монов, че само 8 хиляди деца се намират в сиропиталища:
„Законът за закрила на детето от 2000 година въведе нова легална дефиниция за това какво представлява специализирана детска институция. Това автоматично изключи 15 хиляди деца от системата", заяви Роза Монктън в дискусията на Би Би Си.
Нейното мнение, че проблемът с домовете за деца с увреждания продължава да се влошава, се подкрепя и от българската фондация „За нашите деца". Тази седмица от организацията съобщиха, че България е на първо място в Европа по изоставянето на деца до 3-годишна възраст. Всяка година в социалните домове на страната умират между 50 и 60 малолетни, повечето от които са с тежки увреждания.
„Деца, които напълно са се предали"
„Влизате в крила на сгради през поредица от заключени врати. Чувате щракането на ключалките и виждате стаи, претъпкани с детски легла. Не се чува никакъв шум. Това е най-зловещото – защото това са деца, които напълно са се предали. Те са толкова недохранени, че често изглеждат сякаш са прегазени от валяк", казва Роза Монктън.
Според нея повечето от тези деца са били отнети насила от техните майки. Теза, остро оспорена от българския журналист Владимир Береану, който се включи на живо в дискусията на Би Би Си по телефона от София:
„Деца никога не са били вземани насилствено. Всъщност беше в интерес на държавата родителите да се грижат за децата. Така е по-евтино. Проблемът възникна, когато настъпиха промените и България стана капиталистическа държава от типа на Великобритания в началото на 19 век – капитализъм до абсурдност. Всеки крадеше и се опитваше да заграби държавно имущество и тези домове бяха напълно забравени", обяснява Владимир Береану.
Би Би Си потърси мнението и на Христо Монов, заместник-председател на Агенцията за закрила на детето: „Повечето от децата, които са в институции, са там по искане на техните родители по редица причини. Но основната е, че тези деца са изоставени и няма кой да се грижи за тях. Една част от тези деца са с различни заболявания", посочи Христо Монов.
Подобрение не се забелязва.
Според него държавата полага все повече грижи за сиропиталищата: „Една от функциите на държавната Агенция за закрила на детето е да се грижи за тези институции и да контролира персонала, който работи в тях. Само през миналата година ние организирахме над 50 курса, специално насочени към подобряване на техните умения, като това включва и грижа за душевното състояние на децата", съобщи представителят на българското правителство.
Но Роза Монктън от Кампанията за изоставените деца на България сподели, че не е забелязала подобрение в домовете, които е посетила. Тя изрази несъгласие и с казаното от Христо Монов, че само 8 хиляди деца се намират в сиропиталища:
„Законът за закрила на детето от 2000 година въведе нова легална дефиниция за това какво представлява специализирана детска институция. Това автоматично изключи 15 хиляди деца от системата", заяви Роза Монктън в дискусията на Би Би Си.
Нейното мнение, че проблемът с домовете за деца с увреждания продължава да се влошава, се подкрепя и от българската фондация „За нашите деца". Тази седмица от организацията съобщиха, че България е на първо място в Европа по изоставянето на деца до 3-годишна възраст. Всяка година в социалните домове на страната умират между 50 и 60 малолетни, повечето от които са с тежки увреждания.
