Законовите промени за свободна продажба на земеделска земя засега няма да се внасят в парламента.

За това са се разбрали парламентарните групи с изключение на тази на ДПС на среща по инициатива на "БСП за България". Това съобщи пред журналисти председателят на ПГ на левицата и на БСП Корнелия Нинова.

Поправката, която допуска купуване на земеделска земя от чужденци, е предложена от министър Румен Порожанов във връзка със стартирала наказателна процедура от Европейската комисия срещу България за нарушаване на Договора за функциониране на Европейския съюз. 

С изключение на ДПС другите парламентарни групи се обединихме тази поправка да не се внася сега до края на тази пленарна сесия и в рамките на два месеца да ангажираме и българските евродепутати от всички политически партии, за да поискаме в ЕК и в Брюксел разговори, на които да представим аргументите си и да поискаме възможните законови ограничения на свободната продажба на българска земеделска земя, каза Корнелия Нинова.

Вчера тя апелира с общи усилия политиците у нас и българските евродепутати да се противопоставят на изискването на ЕК.

Депутати и експерти ще обсъдят със земеделския министър в парламентарната земеделска комисия възможните законови ограничения върху свободната продажба на земеделска земя. 

На срещата с президента, която поисках, ще поставим въпроса за институционално обединение около този въпрос - парламентът, президентът и Министерският съвет да имаме единна позиция в защита на българския национален интерес, заяви още лидерът на БСП.

От левицата се притесняват от спекулативни сделки за продажба на земеделска земя, без след това тя да бъде обработвана и от липсата на достатъчно контрол кой я купува. 

Земеделската земя е национално богатство и е предназначена за производство, а тези поправки не дават гаранции, че тя ще бъде използвана за това, коментира Корнелия Нинова. Тя отбеляза, че в други държави от ЕС като Унгария, Словакия, Литва също има ограничения за продажба на земеделска земя. 

Защо ДПС са против

Бюрхан Абазов от ДПС коментира пред журналисти, че притесненията на колегите му са основателни, но ограничения върху свободното търгуване със земеделска земя не могат да се въведат от нито една от страните членки на ЕС. Нашата партия винаги е имала последователна и принципна позиция по този въпрос, заяви той. 

Когато сме ставали членове на ЕС, ние сме приели задължението да има свободно движение на стоки и капитали, това е основно правило и няма как да избягаме от него, посочи Абазов и добави, че земеделската земя трябва да се продава свободно. 

Депутатът от ДПС отбеляза, че има пет държави, срещу които също върви наказателна процедура, които като България са въвели ограничителни режими под различни форми. Ако при нас формата за ограничаване е уседналост (5 г. - б.р.), в другите страни има професионален ценз, изискване да имаш задължително земеделско стопанство, но при тях също има наказателна процедура и в срок до август-септември тази година са задължени да премахнат тези ограничения, посочи той.

Ще плащаме ли глоби?

Процедурата на ЕК срещу България в момента е на етап „мотивирано становище“, става ясно от мотивите, т.е. втори етап от наказателната процедура. Ако в срок от два месеца страната не изпълни своите ангажименти, ЕК може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС.

Корнелия Нинова заяви вчера, че не е толкова страшно да влезем в съдебен спор и България да защити в него националния си интерес. Тя се аргументира с експертни мнения, според които не било изключено дори да спечелим такова дело.

Но дори и да не спечелим такова дело, в разговор с експерти, разбрахме, че редица държави са си плащали и си плащат глобите по дела, по които не са изпълнили текстовете, които трябва да се приложат в националното законодателство, каза вчера лидерът на БСП и даде примери с Унгария, Гърция. 

Относно възможността да запазим ограниченията и да платим наказателна глоба, днес депутатът от ДПС Бюрхан Абазов попита това ли е пътят - да се съгласяваме да плащаме наказателни глоби, а не да вървим по правилото на ЕС. 

Той отправи и въпрос дали такива ходове ще бъдат предприети и в сферата на енергетиката, където също имало определени клаузи с наказателни процедури. 

Какви са предвидените санкции след решението на Европейския съд

1. Минимална еднократно платима сума в размер на 839 000 евро.

2. 660 евро периодична имуществена санкция, която се начислява за всеки ден бездействие от страна на осъдената държава.