Народното събрание отхвърли законопроекта на БСП за предучилищно и училищно образование, който предвижда отпадане на държавното финансиране на частните училища.

„Против“ законопроекта гласуваха 84, „въздържали се“ - 38, „За“ 66 депутати, което се оказа недостатъчно и той бе отхвърлен. 

Предложените промени предвиждаха още основните държавни образователни стандарти да се приемат от Народното събрание, въвеждане на правилото един учебник по предмет за всеки клас, както и минимален праг от 4% за финансиране на образованието. 

От МОН изразиха резерви към предлаганите промени. Заместник-министър Таня Михайлова заяви, че някои от предложенията не кореспондират с философията на закона по отношение на приобщаващото образование. По думите й идеята за един учебник пък крие корупционен риск. Тя обясни, че предложените от БСП разпоредби част от държавните образователни стандарти да се приемат от Народното събрание поставят юридически проблеми. 

Според заместник-председателя на ПГ на ГЕРБ Снежана Дукова в зала не се разглеждаше закона за предучилищното и училищното образование на Корнелия Нинова, а закон от 1911 г. Тя коментира, че е от БСП са очертали такава апокалиптична картина, че се чудела дали въобще са работили в българско училище. Според нея новият закон действа отскоро и резултатите от него няма да дойдат за една-две години. Важното е, че започнахме, заяви тя.

Според депутата от ДПС Ерол Мехмед негативните мнения за сегашния закон не са конкретни, а предварителни. Той изрази подкрепа за някои от предложенията на БСП. 

Красимир Богданов от Обединените патриоти заяви, че групата ще се въздържи при гласуването на промените.

Проф. Анелия Клисарова от БСП заяви: "Искаме качествено образование и равен достъп на всички деца до него". Тя уточни, че законът е влязъл в сила на 1 август 2016, без налични основни стандарти, чрез които е предвидено да действа. 

„Има хаос в системата на образованието и към настоящия момент все още има стандарти, които не са изписани, а учениците още миналата година започнаха първи клас без буквар, пети клас – без учебници. Програмите на 6 и 7 клас трябваше да включат образователни изисквания за 8 клас“, подчерта Клисарова. 

Според нея това е довело до увеличаване на ръста на отпадналите ученици.

„Расте броят и на завършилите ученици без квалификация. На фона на дълбоките неравенства в обществото, се засилват и тези в училищата“, каза още народният представител. 

Проф. Клисарова посочи, че закриването на малките училища води до увеличаване на ръста на преждевременно отпадналите от образование деца и все по-остро обезлюдяване на населените места.

„С внесения от БСП законопроект предлагаме основните държавни образователни стандарти да се приемат от НС. По сега действащите правила, учебната програма може да се променя всяка година“, уточни тя. 

Проф. Клисарова е на мнение, че финансирането на частните училища създава допълнителни неравенства, чрез пътя на достъп, на материалната база, заплащането на преподавателския труд. 

„Предлагаме да няма публично финансиране на частните училища. Не сме против и смятаме, че те трябва да бъдат подпомагани и развивани, но такива форми има и сега – има безплатни учебници и учебни помагала, стипендии на учениците, за учебно-методическа подкрепа, достъп до национални и европейски програми“, каза още тя. 

„Предлагаме по-гъвкава образователна структура и създаване на условия за по-високи образователни резултати“, заяви депутатът от левицата. 

Според нея трябва да има многообразие на училищата, както са многообразни интересите и на децата и трябва да се подкрепя тяхното развитие.

„Предлагаме такива училища да има в областта на математиката, природните науки, технологиите, хуманитарните науки, националната сигурност. Това ще създаде условия децата да се развият с техните нужди и интереси, и таланти“, допълни тя. 

Проф. Клисарова е на мнение, че законът трябва да е в синхрон със закона за професионалното образование. 

„За да включим дуалната система в професионалното образование, трябва да има и такива училища, които ще приемат ученици от десети клас“, коментира тя. 

Според народния представител е необходимо въвеждане на един учебник по един предмет. 

„Предлагаме да има един базов учебник, който да гарантира знанията, които трябва да бъдат усвоени от учениците и минимум три помагала към него“, посочи тя. 

По нейните думи именно с тези помагала ще се изрази творчеството на учителя. 

„Децата са различни и в класа, а там не може да се работи по различни учебници“, коментира проф. Клисарова. В законопроекта на „БСП за България“ се предвижда учениците от 2, 3 и 4 клас да повтарят, ако не са показали уменията и знанията за съответното ниво. 

„Те трябва да се научат на труд и дисциплина. През целия си живот, така или иначе, ще бъдат оценявани. Ако не ограмотим децата до 4-ти клас, в 5-ти отпадането им е сигурно“, акцентира тя. 

Много важен момент в предложенията на левицата, според проф. Клисарова, са по-ефективна система за квалификация и кариерно развитие за учителите. 

„Изключително важно е нашите учители да могат, да знаят, непрекъснато да се развиват и квалифицират. Предлагаме повече часове и по-гъвкави методики за провеждане на квалификация и непрекъснатото развитие на учителя“, обясни тя. 

Според нея трябва да се въведат и сериозни мерки и норми, насочени към дисциплината на учениците. „За да се случи всичко това трябва, когато определяме бюджета за следващата година, 4% от БВП да бъда за образование“, категорична е проф. Клисарова.