В реформата на правосъдната система в България решаващата роля трябва да поемат и изиграят юристите, убеден е социологът Кольо Колев, шеф на агенция "Медиана".
Призивите за "истинска съдебна реформа" и дебатите за това кой е виновен са довели единствено до задълбочаване на недоверието в правосъдната система и усещането, че "всинца са маскари".
Това е един от основните изводи, които се налагат от социологическо изследване на агенция "Медиана", реализирано в периода 12-18 юли. Резултатите от него бяха обявени тази седмица.
Освен това анализът на отговорите сочи, че в битката за правосъдна реформа за хората няма "добри". Има само "лоши" и още "по-лоши".
- Г-н Колев, проучването на "Медиана" за отношението на хората към съдебната реформа е много подробно, с поне 15-20 въпроса и подвъпроса. Но какъв извод да направим само по един ясен въпрос: Ползва ли се с обществена подкрепа реформата в съдебната система?
- Трудно е да се отговори на този въпрос поради простата причина, че не е ясно какво е това "реформа" в съдебната система. Огромната част от хората - това са 86 процента, си признават чистосърдечно, че не знаят какво в крайна сметка представлява това, което някои наричат "съдебна реформа".
Така че е много трудно да се каже има ли подкрепа, или няма. Има подкрепа за промяна, за подобряване на правораздавателната система.
Хората искат това да се случи, но по принцип не вярват на партии и организации, които се обявяват за борци за реформа в съдебната система. Зад тях те привиждат преследването на лични, политически, властови и други цели.
- 48 на сто от анкетираните подозират такива мотиви зад реформирането...
- Да, близо половината от хората привиждат зад тези партии и организации, обявяващи се за фактори на реформата, точно такива политически или други цели.
- Това е по-скоро реалистичен поглед към нещата. Защо той така драстично се разминава с несериозните и нереалистични виждания, отразени в изследването, например съдът и прокуратурата да бъдат подчинени на министър-председателя? Всеки шести смята това за добра идея!
- Значи те не са несериозни, това е страшното. Тези хора го казват съвсем сериозно и едва ли не като възможност за оправяне на системата. Това е най-страшното.
Затова един от изводите, който правим от изследването е това, че въвличането на хората, на обществото, чрез политиците, разбира се, в дебата какво да се прави в съдебната реформа е изключително опасно.
- Защо?
- Защото хората от една страна дълбоко не са наясно с такива принципи като разделение на властите, независимост на правосъдната система...
- Мисля, че виждаме и доста ниска правна култура.
- Това е меко казано. Има тотално непознаване на принципа на разделението на властите, който в крайна сметка е в основата на демократичното общество. А ще го видим и в полудемократични и дори недемократични общества, където съдът също е отграничен от изпълнителната власт.
И от една страна ние имаме съвсем правилното, позитивно желание на хората да дойде промяна, да се подобри правораздавателната система, да не ставаме свидетели на безобразията в нея. А от друга страна имаме огромна правна неграмотност, която извиква на живот такива хрумвания-чудовища като подчиняване на правосъдната система на изпълнителната власт.
- И дори 24 на сто от анкетираните са склонни прокуратурата да мине към МВР...
- Това също го има в изследването, както и въвеждане на извънредно правораздаване, извън от правовата система, която съществува в момента.
Затова правим извод, че в крайна сметка професионалистите, юристите трябва да намерят сили помежду си и да постигнат какво трябва да се прави, да предложат на обществото промяна, а не обществото и политиците да наложат на юристите какво ще се прави. Защото това би било път към ада.
- До каква степен според вас зад мненията за правосъдната реформа стои премислен личен опит на хората? И до каква степен е някаква "мода"? Масовото обругаване на правосъдието върви вече над 20 години, съд и прокуратура и по рейтинг са трайно най-долу сред институции. Въпросът ми е дали тази мода не изкривява картината.
- Не е мода. Влияе желанието за мъст, едно от основните желания не точно от началото на прехода, а от развитието на прехода. От времето, когато относително еднородното общество се раздели на богати, по-богати, още по-богати и супербедни.
Как привиждат политиката, политическата класа онези, които изпаднаха в по-долните категории, а до вчера бяха равни с другите? Тя е силата, създаваща правила, които да ги избутат на губещи позиции. Е, тази сила според тях се прикрива и зад правосъдната система. Съответно нараства и желанието за отмъщение.
- Към изследването на "Медиана" сте публикували и цитати в този дух...
Да, точно така. Накратко "Всички забогатели до стената". Прокурори или съдии, които са се замогнали да бъдат разследвани, да са в затвора...
- "Да служат на хората, а не на мафията"...
- Да, такива неща. Разбира се, не трябва да иронизираме всичко това, защото без съмнение има огромни проблеми, свързани с политическа, олигархична намеса.
- А и наистина с мафията.
- Не само с нея. Има и политически и икономически групировки, които не е речено да са мафия. И при всичкото това хората съвсем естествено искат промени.
Искат да се изчистят черните овце от правосъдната система, да се намали корупционната олигархична зависимост, да има съответно контрол и санкции, когато тя работи не просто против интереса на общество, а в разрез с правото.
Друг е въпросът, че ако се остави проблема на политиците, които ще се опитат да говорят като "обществото", тогава вървим де факто към крах на правото. Затова казвам, че отговорността е на професионалистите. Те трябва да предложат разбираема и ясна картина.
- Как да изглежда тя?
- В момента какво се предлага? Предлагат се механизми, например от т. нар. реформатори. Квотата на съдиите, квотата на прокурорите, как са избрани... Абсолютно неразбираемо.
Да се сложи един още по-главен прокурор или пък допълнителен прокурор и хората казват "Чакай сега, за какво става дума". Или да се извади прокуратурата от съдебната власт. Абсолютно неразбираема е тук "целта на занятието".
В последна сметка хората привиждат зад всички предложения и зад реформаторските структури преследване на някакви неясни политически или други цели. Вече говорихме, това е от основните неща, които изследването разкрива.
- Г-н Колев, видях, че 55 на сто от хората, които сте питали, смятат че правосъдната система от година-две не се е променила. Тоест най-голямата група не клони нито към оптимизъм, нито към песимизъм. Към по-добро се променя системата според 10% от българите, към по-лошо според 18 на сто.
- Да, това са отговорите.
- Ако бяхте направили същото изследване преди 10 години, щеше ли да има съществени разлики?
- Според мен нямаше да ги има хората, които все пак акцентират върху известна промяна. Не са само тези 10 процента. 20 процента казват, че тръгна съдебната реформа, макар и плахо нещо се променя.
Така че не е тотално отречена системата, има хора, които казват "Абе нещо тръгна. Избраха Висш съдебен съвет по други принципи, отворено с участието на всички. Избраха инспекторат... Нещо се движи, нещо шава."
- Тези надежди бледнеят на целия фон на изследването.
- Те, разбира се, не са достатъчни, за да говорим за осезаемо обществено одобрение.
От друга страна непрекъснатата битка между - условно казано - реформатори и антиреформатори създава съвсем естествено у хората рефлекса "всинца са маскари". Изглежда им, че нещо не е читава работата, значи има много сериозни, много тежки проблеми. Това плюс всички неща за които говорихме - съвсем естествено допълнително смъква авторитета на цялата система.
Нека повторя - не бива да се допуска политици популисти, говорейки условно казано чрез устата на "народа", да наложат такива схеми, от които обществото като цяло ще страда, да не говорим за правото. Знаем и румънски вариант, и полски вариант, и унгарски вариант и всякакви буксуващи начинания по създаване на зависимост на правовата система...
- Тези "варианти" ми напомнят вица за една от разликите между песимиста и оптимиста. Песимистът се вайка "Олеле, докъде сме стигнали, от това по-лошо не може стане", а оптимистът...
- ...Оптимистът казва: "Моооже, моооже, може".
