„Нормален 23-годишен млад мъж, който излиза с приятели за питие, работи от 9 до 5 и не е твърде заинтересован от политиката и международните конфликти” – по този начин описва миналото си един боец от Частите за народна защита, една от кюрдските групировки, които изнасят на гърба си някои от най-тежките сражения с „Ислямска държава” в Сирия.

За високия, светъл и червенокос англичанин Джо Робинсън разбрахме заради сагата с ареста на българската му приятелка Мира и майка й в Турция. За южната ни съседка британецът е предполагаем терорист. Как обаче той възприема себе си?

Профилът на Джо в социалните мрежи има препратка към блога му в платформата „Медиум”. Там е публикувал своеобразен пътепис под заглавие "Пътешествие до портите на Ада", в който описва не само преживяното в Сирия, но и мотивите си да отиде в раздираната от гражданска война арабска страна.

Трябва веднага да отбележим, че Робинсън далеч не е „нормален 23-годишен мъж” към момента, в който решава да замине. Поне доколкото не всички нормални 23-годишни мъже са бивши професионални войници, които са служили в Афганистан.

„През юли 2015 г., след като бях изключително разярен от липсата на емпатия у моето правителство, което, по това време, не помагаше на хората в Сирия чрез бомбардировки по „Ислямска държава”, аз реших да взема нещата в свои ръце”, разказва Джо.

Излъгал втория си баща, че отива във Франция, за да кандидатства за втори път в Чуждестранния легион и отлетял за Иракски Кюрдистан, където се свързал с Частите за народна защита (ЧНЗ).

Още по време на полета се запознал с двама американци, които отивали със същата цел в кюрдските територии. Единият вече имал боен опит с ЧНЗ и знаел езика.

„В колата беше смъртоносно тихо. Мисля, че всички си мислехме едно и също. Наградата за заловен гражданин на западна страна, предаден на „Ислямска държава”, жив или мъртъв, беше 10 000 долара”, пише британецът. В крайна сметка обаче страховете, че всичко може да е капан, излезли неоснователни.

Чак тогава Джо се обадил на близки и приятели и им съобщил къде е и какво е решил да прави. Признава, че така ги е обрекъл на „5 месеца Ад”.

За него пък предстояли 8-часово пътуване в жегата до планините по сирийско-турската граница. Там, в подготвителен лагер, той видял доброволци от Великобритания, САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Румъния, Испания, Германия, Швеция, Дания, Норвегия и други. Сред тях имало както бивши военни, така и хора без никакъв боен опит.

Джо Робинсън разказва за срещата си с друг бивш британски войник, Джо Акерман, който в рамките на дни два пъти пострадал сериозно от самоделни бомби. Единият от взривовете убил негов другар австралиец. Шведски доброволец на 24 години пък бил с тежки наранявания от подобна адска машина.

„Чувствата ми бяха смесени към този момент. Това нямаше да е като Афганистан. Не бяхме със стандартна армия. Трябваше да излизаме без бронежилетки, с АК-47 от Студената война, без металотърсачи за самоделките, без никакво разузнаване, с ограничена въздушна поддръжка с със зле екипирани и зле финансирани отряди, които прилагат партизански тактики… Срещу най-добре финансираната и брутална терористична организация в модерния свят”, признава Робинсън.

„Това не е история за битки, а история за моето пътешествие на място, където има толкова смърт и разрушения, но и толкова надежда и доброта. Историята е и за хората, които срещнах по пътя, които дават толкова много и получават толкова малко в името на човечеството” – текстът завършва като предговор на книга.

Тя обаче има своите по-трудни за четене глави след завръщането на британеца на родна земя. Останал без пари и работа, той е с тежки травми от ужаса на битките с джихадистите. Освен това в продължение на близо година е разследван за връзки с терористични организации и няма право да напуска Великобритания.

В крайна сметка той си намира работа, а до себе си има Мира, която, ако се съди по публикациите й в социалните мрежи, също силно вярва в бъдещето на Кюрдистан като независима държава. Кюрдският народ е разпилян в Ирак, Иран, Турция и Сирия и е може би най-големият, който живее само в чужди граници.

За южната ни съседка това е сложна тема. След годините на истинска война с ПКК, и правителствените сили, и кюрдските бойци са дали големи жертви. Атентатите срещу военни и полицаи често отнемат живота на невинни граждани… като същото може да се каже и за антитерористичните операции, след които цели градове са в руини.

Новата обществено-политическа ситуация в Турция след опита за преврат срещу Реджеп Ердоган също не дава големи надежди за скорошен мир. Анкара втвърди тона към всякакви опозиционни действия (да не говорим за сепаратизъм), а кюрдите, които се бият с ИДИЛ, настояват да получат независимостта си в замяна.

Така за Великобритания ЧНЗ не е нелегална противодържавна организация, докато Турция смята милициите за терористични (и даже ги вини за военни престъпления в Сирия). Това е един от парадоксите на Близкия изток през последните години – и от двете страни на фронта може да имате бойци, които за някого са терористи.

Дали Джо Робинсън е опасен екстремист, или е идеалист, който иска да помага на хората - това би трябвало в момента да изясняват турските власти. Дали ще се върне отново у дома? Фактът е, че на Острова никой не знаеше официално за ареста му в петък вечер.