Министерството на туризма планира 10% ръст на туристите от целевите ни пазари. Популяризирането на специализираните форми на туризъм е също приоритет.

Това заяви в интервю за Дир. БГ Министърът на туризма Николина Ангелкова. Страната ни има потенциала да бъде сред топ дестинациите за СПА и балнеоуслуги в Европа, посочи още министър Ангелкова. В първата част от интервюто, което публикувахме вчера, тя изрази очакване за добър сезон и много чужденци.
 

- Какви ще са акцентите в Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2030 г.?

- На последния Национален съвет по туризъм, който заседава изнесено в курорта Златни пясъци на 22 юли, подробно обсъдихме с останалите институции, местната власт, бизнеса и неправителствения сектор актуализирания вариант на този изключително важен за общата ни работа проект. Към него е разработен и подробен план за действие с обхват 2017-2020 г. 

Стратегията е съществена стъпка за развитието на сектора, след като правителството издигна туристическата индустрия в национален приоритет. Нашата цел е да бъдат утвърдени позициите на България на международния пазар чрез разнообразни туристически продукти и модерна визия на целогодишен маршрут. 

Един от основните ни приоритети е по-висок дял на специализираните видове туризъм, водещи до преодоляване на сезонността и до интензивна натовареност на инфраструктурата – балнео-, СПА, уелнес, културно-исторически, еко-, селски, приключенски, конгресен, ловен, голф, винен, гурме и много други видове туризъм. Не по-маловажен фокус е позиционирането ни в сегмента на по-високия клас туристи, които формират и по-голяма добавена стойност в сектора.

Отчитаме, разбира се, и измененията в пазарните условия. Развитието на туристическите дестинации е пряко свързано със състоянието на околната среда, културната идентичност, социалното взаимодействие, сигурността и благосъстоянието на местните общности. 

Промените в геополитическата обстановка и динамиката на икономическите процеси в света налагат актуализация на общата рамка, което ще стимулира конкурентност, нови и зелени технологии в сектора. Един от основните проблеми, който ще се задълбочава още, са климатичните промени. Те изискват от всички нас усилия и иновации за намаляване на парниковите газове, безотпадни технологии, а от дестинациите – динамична адаптация и актуализация на продуктовите палитри.

В последните години се наблюдава и съществена промяна в мотивацията, нагласите и вкусовете на туристите. Новите потребители са информирани и образовани. Те проучват внимателно маршрутите и възможностите за пътуване, имат богат опит и са гъвкави, ориентирани към високото качество и поставят много повече изисквания.

Чувствителни са към опазването на околната среда, уважават културата на регионите, искат да преживяват и научават вместо пасивно да наблюдават. Те са участници, а не зрители, а туризмът е все повече споделена емоция. България задължително трябва да се развива в тази посока, както и да създава качествено нови професионалисти в туризма, ако не иска да изостава от международните стандарти.

Не на последно място стратегията се актуализира и според Концепцията за туристическо райониране на страната, съобразявайки се със специфичните географско-маркетингови особености на регионите. Наша обща отговорност е оптималното използване на местните ресурси, съхраняването на социокултурната автентичност на областите, насърчаването на трудовата заетост и стопанската активност по места, равномерното разпределяне на социално-икономическите ползи по дефиницията на Световната организация по туризъм. 

- Как маркетинговата и рекламната политика на България като дестинация може да стане по-ефективна?

- От създаването на самостоятелното Министерство на туризма работим неотклонно маркетинговата и рекламната ни политика да бъдат изпреварващи и по-ефективни. Отново ще се върна към заседанието на Националния съвет по туризъм, който обсъди и Годишната програма за национална туристическа реклама за 2018-а. Основните й цели са увеличаване обема на входящия туристопоток и на вътрешния туризъм, висока добавена стойност на туристическите продукти, преодоляване на сезонността и привличане на платежоспособни туристи.

Планираме 10% ръст на туристите от целевите ни пазари. В тази група влизат съседните ни държави, вътрешният пазар, Вишеградската четворка, Русия и ОНД, Германия, Израел, Украйна, Великобритания, Скандинавия, Бенелюкс, Азия (Япония и Китай). 

Топ 15 на генериращите пазари включва Румъния, Гърция, Германия, Русия, Турция, Македония, Сърбия, Полша, Великобритания, Украйна, Чехия, Израел, Молдова, Австрия, Франция. Паралелно с това се стремим да привлечем интереса и по-голям туристопоток от стратегически нови и бързоразвиващи се перспективни пазари, като фокусът е ръст от 20% в това направление. 

Популяризирането на специализираните форми на туризъм е също приоритет – в този сегмент се стремим посещенията да стигнат до 25% от общия брой, което ще разшири портфолиото ни като целогодишна дестинация.

Предвиждаме разнообразни маркетингови стъпки за реализацията на тези цели. Планирали сме ATL (above the line) дейности за динамична онлайн реклама (мобилни версии и SEO), уеб базирани системи за популяризиране на туристическите продукти, акции в социалните мрежи, съвместна реклама с мобилни оператори и e-marketing с чуждестранни туроператори. 

Подготвяме нови тематични видеоклипове и филми, излъчване на реклами, участия в рубрики. Продължава масираното печатно промотиране в пресата и бордните издания, In-store маркетингът (брошури, дипляни, каталози), новите визии.

Сред планираните BTL (below the line) и PR активности са В2В форуми и срещи, презентации, дискусионни панели, кръгли маси, налагане на силни регионални брандове, кампании за съвместни туристически продукти и презентации на Балканите, PR прояви с посолства и туристически представителства, домакинство на големи тематични събития и пр. 

Голямо предизвикателство за нас ще бъде българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Ще бъдем активни партньори при изработването на промоционални материали, ще включваме туристическото ни лого в различни събития, ще присъстваме отново във външни реклами и кампании в страната и др. Ще се разработят интернет портал, специализирани клипове и банери. Заложени са и участия в авторитетни публични събития, представящи разнообразните възможности за туризъм в България.

Присъствието на страната на големи национални и международни туристически изложения остава важен акцент. През 2018 г. министерството ще участва не само в най-големите и представителни борси по света, но и в най-мащабните специализирани изложения за конгресен, голф, балнеотуризъм, археология, културно наследство. 

Сред другите маркетингови активности, на които акцентираме, са журналистическите турове, интегрираните комуникационни кампании на целеви пазари, туровете за бизнеса от водещите ни и перспективните пазари, съвместни комуникационни кампании с медии и авиокомпании и др.

- Възможно ли е с нови балнео- и спа дестинации да се разширят сезоните, така че да не идват туристи само за плаж и ски?

- Да, разбира се, и това е едно от доминиращите направления, по което развиваме нашата маркетингова и рекламна дейност заедно с насърчаването на традиционните морски и зимен, а през последните години и културно-исторически и познавателен туризъм.

Страната ни има потенциала да бъде сред топ дестинациите за СПА и балнеоуслуги в Европа благодарение на изобилието си от лечебни минерални източници. С огромното си богатство от близо 600 находища с 1600 извора, медицинска кал, лековит торф, билки България заема втора позиция по тези природни ресурси след Исландия.

Мога да ви съобщя, че министерството вече разработва съвместно със специализираните бизнес асоциации балнео- и СПА маршрути за територията на страната, които ще се комбинират и надграждат със създадените осем културно-исторически дестинации. Надявам се повече общини да се присъединят към новата ни инициатива. Предвиждаме всички тези тематични маршрути да допълнят Регистъра на туристическите атракции на България и заедно с мобилното приложение I love Bulgaria, което стартирахме в края на миналата година, да представят по-пълно възможностите на страната като целогодишна дестинация. 

Тези специализирани услуги не само ще удължат крилата на сезоните, но и ще разширят инвестиционната карта на туризма у нас. Приветстваме усилията на бизнеса и местната власт да развива тези инвестиции, които ще направят богатите на такива ресурси региони на България по-привлекателни за повече български и чужди туристи, а също ще осигурят и нови работни места. Това несъмнено ще даде нов тласък за местната икономика и ще направи курортните зони по-търсени през цялата година.

- Ще продължат ли проверките на концесионери на плажове от министерството на туризма? Спазват ли се изискванията за съотношение на платена и свободна зона?

- Министерството започна масирани проверки по Черноморието далеч преди разгара на активния сезон и те ще продължат цяло лято – планирани, внезапни, по сигнали и пр. Правят ги както нашите мобилни групи, така и съвместно с експерти от други институции, контролните органи, местната властта и т.н. Предприехме всички стъпки според нашите компетенции, за да гарантираме спокоен и безпроблемен летен сезон, така че не само договорите за концесии и наем да се спазват от бизнеса, но и да бъдат защитени максимално правата потребителите, а потребностите им - удовлетворени.

Проверките визират основно дали се спазва от концесионера/наемателя 50-процентното съотношение между заетата от него площ и свободната зона, осигурена ли е водно-спасителната дейност, дали е обезопасена акваторията, има ли здравно и медицинско обслужване и какви са санитарно-хигиенните условия на плажа. 

Искам да направя важно уточнение - стопанинът на плажа не може да налага задължителни цени за услуги, които не са предвидени по договора му, те могат да се плащат само по желание на посетителя като допълнителни. Реагираме веднага на всеки подаден сигнал и ще бъдем безкомпромисни за спазването на законите, независимо дали става въпрос за неправилно поставени преместваеми обекти, които нарушават одобрените от нас схеми, или за констатирани други нарушения.

Вече лично проверих на място морските плажове „Златни пясъци“, „Кабакум-централен“, „Слънчев бряг-юг“ „Слънчев бряг-север“, „Къмпинг делфин“, „Болата“, „Бургас-централен“, „Бургас-север“, „Нов плаж Св. Влас“, „Градина централен част 1“, „Плаж Червенка“, „Созопол централен“ и др. Направихме и продължителен рейд по Северното Черноморие – Русалка, Балчик, Дуранкулак, Крапец, къмпинг Добруджа и др. Проверките продължават.

Като цяло те показват, че плажовете и прилежащата акватория са чисти и добре поддържани. Отговорният бизнес работи коректно, за да може да си върне клиентите и за следващия сезон. Но там, където има отклонения от договорите и други нередности, следват предписания и санкции, защото всеки трябва стриктно да изпълнява изискванията и ние няма да правим компромиси. На сайта на министерството вече втора година е огласен мейл за сигнали за нарушения control@tourism.government.bg, работи и горещ телефон за директна връзка по жалби и друга потребителска информация.

- Как ще се облекчи административната тежест за бизнеса в туризма? 

- Това е също приоритет, по който работим от първите дни като самостоятелна институция. За нас е важно бизнесът да функционира добре, ритмично и без административни спънки, за да гарантира добро обслужване и да привлича не само повече туристи, но и достатъчно подготвен персонал.

Можем да съдействаме в тази посока с усъвършенстване на нормативната рамка. Част от корекциите в нея се съдържат в измененията и допълненията на Закона за туризма, които сме обсъждали многократно с бранша и останалите институции. 

Голяма крачка напред е например идеята ни да отпадне прекатегоризирането на местата за настаняване и заведенията на всеки пет години, с което ще се спестят време и средства на предприемачите. За сметка на това обаче ще засилим проверките на място как се спазват изискванията. Планираме да създадем и инспекторат към министъра на туризма, който ще има контролни функции и ще може да налага санкции. Работим и за това да отпадне част от документацията за регистрация или за придвижването на някои от документите по служебен път от администрацията.

Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма беше публикуван за обществено обсъждане в самия край на 2016 г. То бе удължавано два пъти, за да обхване всички съществени предложения за развитието на планинския туризъм и къмпингуването. Срокът, в който ще приключи общественото обсъждане, е 30 септември 2017 г. Поради многото получени становища правим редакция на част от текстовете. Във връзка с това очакваме проектът да бъде окончателно приет през 2018 г. Ще бъде транспонирана в националното законодателство и Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. 

Инициирахме също промени за групирането на плажовете според местонахождението и функционалността им по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Настояваме и за промени в методиката за отдаване на морски плажове под наем, за да насърчим бизнеса да предлага повече и по-качествени услуги.