Борис Федоровски е с френски паспорт, но корените му са руски. Фамилията му е свързана с Хасково. В началото на миналия век баба му и дядо му Гавриил и Наталия Федоровски напускат родината си след Октомврийската революция. Известно време живеят в Хасково, работейки в местната болница. Той като лекар, тя - като медицинска сестра.
Преди дни французинът от руско потекло е довел в Хасково цялото си семейство, за да покаже на съпругата си и най-вече на двете си деца града и местоработата на прародителите им, но и за да потърси повече информация за Федоровски-старши.
Още преди пристигането си у нас Борис се свързва чрез имейл с историците от Регионалния исторически музей, разказа Милен Вълчев, който заедно с колежката си д-р Красимира Узунова са поели издирването на информацията по случая.
„По стечения на обстоятелствата, точно когато Борис се свърза с нас преди време, с д-р Узунова бяхме подхванали събирането на информацията за руските мигранти в Хасково, така че историята на Федоровски много ни заинтригува“, разказа Милен Вълчев.
Той се надява да могат да помогнат на Борис, за да опознае повече предците от рода си, макар че това е доста трудно предвид факта, че болничните архиви два пъти са горели и един път са били наводнявани. Така че усилията да се намери нещо в аналите на болницата за Федороровски дотук са ударили на камък. Сега историците търсят информация от Държавния архив в Хасково, откъдето са изискали списъчния състав на служителите в болницата за периода, в който се предполага, че Гавриил и Наталия са били част от екипа на клиниката. Най-вероятно те са пристигнали в България през 1922-а. Години наред работят в руската болница във Велико Търново, после в Ямбол, а в средата на 30-те години идват в Хасково. По-късно съпрузите Федоровски се местят в София, а след пенсионирането си се оттеглят в старческия дом в Самоков, защото близките им са в чужбина. Семейството има двама сина, които се установяват във Франция. Единият от тях - Михаил, е баща на Борис Федоровски.
Борис е донесъл в Хасковския музей и две снимки. На едната от тях баба му и дядо му са фотографирани с други лекари и сестри пред входа на сегашното хирургично отделение. На другата, на която също се вижда, че са в болницата в Хасково, са с млада жена и по-възрастен мъж. Вероятно пациенти или приятели. На гърба на тази снимка е написано послание за спомен и годината – 1945-а. Заради това историците предполагат, че семейството е било в Хасково поне дотогава.
По събраните досега данни се знае, че първата спирка на Гавриил и Наталия Федоровски след бягството им от червения терор след 1917 година, е Истанбул. Внукът им Борис, който е дипломиран инженер, намира тези следи, след като отказва да служи във френската армия и е изпратен на алтернативна служба в Турция. „Макар че съм роден във Франция, не се чувствах французин. Във вените ми тече руска кръв, затова отказах да служа във френската армия“, признава пред хасковските историци Борис. Така той се отзовава в Истанбул, като преподавател по математика и физика. За две години - време, в което трябва да „откупи“ отказаната служба в армията.
В болницата в Хасково се озовава за първи път преди около 30 години. Хрумва му да види къде са работили баба му и дядо му, той като всеки път, когато се прибирал за ваканция от службата си в Турция към Франция минавал с автомобила си през България.
Така първото му идване в Хасково е през 1985-та година. Разказал обаче, че спомените му оттогава не са много приятни. Потърсил в болницата информация за роднините си и хората били много любезни, обещали съдействие и го поканили да пие чай. Малко по-късно обаче нахлули милиционери и Борис бил арестуван и отведен в милицията. Там го разпитвали 10 часа, проверявали го, а накрая му се извинили. Обяснили, че първоначално се усъмнили, че е агент на терористична организация “Сивите вълци“. Когато нещата се изясняват, милиционерите му обещават съдействие при следващо идване, но го предупреждават да се обади предварително.
Така след 32 години Борис Федоровски отново е в България и Хасково по следите на своя род.
"Много бих искал да науча повече за баба си и дядо си, които са живели в една прекрасна страна. Затова съм тук с моята съпруга и деца, за да им покажа България. Тя става втора родина за нашите близки, принудени да емигрират от Русия заради болшевиките", споделя развълнуван при идването си в музея в Хасково той. Милен Вълчев разказва и че фамилията си е направила фотография за спомен пред входа на хасковската хирургия, точно там, където преди повече от 80 години са се фотографирали със свои колеги Гавриил и Наталия Федоровски.
Внукът им сега се надява и че някой от наследниците на хасковските родове ще разпознае на старите снимки свои близки около баба му дядо му и това може да му помогне за подреждането на пъзела за тяхното пребиваване в Хасково.
Красимира Славова
