Проф. Ейбрахам Льоб от харвардския университет и колегата му Манасви Лингам са публикували изследването си на суперизригванията на Слънцето, резюмето  в arXiv.org.

От една страна, по-слабите суперизригвания могат да изиграят положителна роля, като дават възможност за възникване на живот чрез формирането на ключови органични съединения.

Суперизригване също може да се е оказало  доста вредно за еволюцията на сложния живот на днешния Марс и екзопланетите в обитаемата зона на М- и К-джуджетата.

Учените правят извода, че рискът от суперизригванията не е оценен достатъчно добре и че човечеството може да стане свидетел на свръхфлационно събитие през следващите 1000 години, което да доведе до опустошителни икономически и технологични загуби.

При суперизригванията Слънцето изхвърля в околното пространство енергия 10^34 ерга. Според учените такива енергии нашето светило изригва на 2000 години. Последното суперизригване вероятно е било през 774 година, 

При геомагнитната буря през 1859 год излезли от строя телеграфните системи на Земята, а северните сияния се наблюдавали почти до екватора.

Суперизригванията са най-опасни за озоновия слой, който защитава биосферата от ултравиолетовите лъчи. Повишената радиация би довела до прегряване на повърхностните слоеве на атмосферата, би нанесла сериозни щети на фотосинтезиращите организми и би довела до деградация на ДНК.

Проф. Ейбрахам (Ави) Льоб е американски теоретичен физик в сферата на астрофизиката и космологията. Той е декан на факултета по астрономия в Харвард, председател на Консултативния комитет за проекта Breakthrough Starshot, чиято цел е да изпрати до най-близката звезда Алфа Кентавър лек космически (нанокораб) кораб с крило, задвижвано от мощен лазер на Земята.