Учени от университета "Райс" в Хюстън, Тексас, създадоха нов метаматериал, който скрива обекти от погледа, съобщи "Дискавъри".
Независимо дали ще бъде наречен първата 3D наноантена или пелерина на невидимостта, той спада към групата метаматериали с полезни и необичайни свойства, съобщи изследователката от екипа Наоми Халас. Тя е съавтор на публикацията в онлайн списанието "Нано летърс".
Първата "пелерина на невидимостта", която скрива обекти от радиовълни с относително голяма дължина на вълната, бе разработена през 2006 г. от учени от университета "Дюк".
Оттогава учените се опитват да създават все по-малки структури, за да управляват светлина с все по-малка дължина на вълната. Целта им е да създадат истинска пелерина на невидимостта, която би скривала обекти във видимия спектър на светлината.
Според Халас създаден е първият истински 3D метаматериал, който може да бъде наречен и първата 3D наноантена.
Учените започнали със слой стъкло, над което произволно разпръснали пластмасови наночастици. Върху тях частици злато били изпарени под 5 различни ъгъла и били оформени "наночашки". Връхният слой е от втвърден акрил.
Наночашките са подредени под ъгъл в една посока. Светлината, която влиза в наночашката, се събира и след това се излъчва по посока на ъгъла. Тъй като светлината не се отразява обратно в окото на наблюдателя, обектът, покрит с новия наноматериал, е невидим.
Освен да скрива обекти, наноантената може да концентрира светлина върху една-единствена точка и да позволява на слънчевите колектори да работят с максимален КПД, без да се налага механично да се накланят, за да следят Слънцето.
С новата 3D наноантена посоката на светлината може да се промени така, че да се разпространява през активните зони на слънчевите панели, за да произвежда максимално количество електроенергия.
Независимо дали ще бъде наречен първата 3D наноантена или пелерина на невидимостта, той спада към групата метаматериали с полезни и необичайни свойства, съобщи изследователката от екипа Наоми Халас. Тя е съавтор на публикацията в онлайн списанието "Нано летърс".
Първата "пелерина на невидимостта", която скрива обекти от радиовълни с относително голяма дължина на вълната, бе разработена през 2006 г. от учени от университета "Дюк".
Оттогава учените се опитват да създават все по-малки структури, за да управляват светлина с все по-малка дължина на вълната. Целта им е да създадат истинска пелерина на невидимостта, която би скривала обекти във видимия спектър на светлината.
Според Халас създаден е първият истински 3D метаматериал, който може да бъде наречен и първата 3D наноантена.
Учените започнали със слой стъкло, над което произволно разпръснали пластмасови наночастици. Върху тях частици злато били изпарени под 5 различни ъгъла и били оформени "наночашки". Връхният слой е от втвърден акрил.
Наночашките са подредени под ъгъл в една посока. Светлината, която влиза в наночашката, се събира и след това се излъчва по посока на ъгъла. Тъй като светлината не се отразява обратно в окото на наблюдателя, обектът, покрит с новия наноматериал, е невидим.
Освен да скрива обекти, наноантената може да концентрира светлина върху една-единствена точка и да позволява на слънчевите колектори да работят с максимален КПД, без да се налага механично да се накланят, за да следят Слънцето.
С новата 3D наноантена посоката на светлината може да се промени така, че да се разпространява през активните зони на слънчевите панели, за да произвежда максимално количество електроенергия.