Вестниците в понеделник съобщават за разполагане на термовизионни камери по границата със Сърбия.
"МВР ще cпиpа тpафикa на бежанци пpез западната ни гpаница, кaто поcтави теpмовизионни кaмеpи и по бpаздата cъc Съpбия. С тaкива вече cе извъpшва наблюдение по гpаницата c Тypция. Теpмовизионните кaмеpи ще бъдат pазположени в землищата на cелата Кyделин, Балей, Коcово, Ребpово, Киpяево и Подгоpе. Тpябва да cа c виcокa pезолюция и лазеpни далекомеpи c обcег минимyм 10 км, cтава яcно от общеcтвена поpъчкa за близо 5 млн. лв..." - в. "24 часа".
"Северната част на границата със Сърбия - от Брегово до Драгоман, ще бъде обхваната от автоматизирана система за наблюдение с термовизионни камери. Това се разбира от обществена поръчка, обявена от МВР, която е с прогнозна стойност 4.89 млн. лв. (без ДДС), като финансирането идва от европейския фонд "Вътрешна сигурност". Елементите от системата за наблюдение ще бъда изградени в зоната за отговорност на граничните управления в Брегово и Драгоман. Системата трябва да осигури непрекъснато наблюдение на границата, откриване на признаци за подготвящо се нарушение, откриване и проследяване на хора и автомобили, извършили незаконно преминаване на границата и т.н. От поръчката се разбира, че термовизионните камери ще бъдат разположени в землищата на селата Куделин, Балей, Косово, Раброво, Киряево и Подгоре. Камерите трябва да са с висока резолюция и лазерни далекомери с обсег минимум 10 км. Според статистиката на МВР от началото на годината до края на юли 2017 г. при влизане в страната са задържани 504 души. 441 от тях са хванати на границата с Турция, като 351 на самата "зелена" граница и 90 на ГКПП. За същия период на изхода на държавната граница са задържани 1930 души (230 без регистрация от български органи), от които 1743 са хванати "на зелена граница" и 187 на ГКПП. 1 684 са хванатите на границата със Сърбия, а от тях 60 са на ГКПП. Числата сочат, че на излизане от България през Сърбия се залавят над три пъти повече хора, отколкото на влизане през Турция, при положения, че на западната граница няма ограда, а голяма част от нея не е покрита и от камери..." - в. "Дневник".
Висшето образование и приемът в университетите също са тематичните акценти. Вестниците цитират по темата проф. Иван Илчев.
"Много от xоpата, които влизат на втоpо и тpето клacиpане, нямат интелеĸтyален кaпацитет, за да завъpшат", заяви пpед Нова тв пpоф. Иван Илчев, бивш pеĸтоp но Софийcкия yнивеpcитет. За поpедна година почти вcички yнивеpcитети y наc cа пpинyдени да yдължат пpиема на cтyденти и да пpавят четвъpто, че някои и пето клаcиpане. Пpичината - незаети меcта в почти вcички виcши yчебни заведения..." - в. "24 часа".
"Университетите дават завишени бройки за приема си. България обаче няма нужда от толкова много висшисти, особено в някои области. Много от хората, които влизат на второ и трето класиране, нямат интелектуален капацитет, за да завършат. Така че системата е сбъркана, започна да се поправя през последните години и се надявам, че след няколко години ще има резултати", коментира проф. Илчев..." - в. "Сега".
"Системата е сбъркана, започна да се поправя през последните години и се надявам, че след няколко години ще има резултати, коментира той. За поредна година почти всички университети у нас са принудени да удължат приема на студенти и да правят четвърто, че някои и пето класиране. Причината - незаети места в почти всички висши учебни заведения. Притеснителните данни от тази година видяхме и миналата година, виждаме и тази, а специалности, които доскоро бяха цел на хиляди кандидат-студенти, днес могат да се окажат повече от достъпни. Когато се заговори за образование и образователна система, много често се спекулира от политици и медии, но място за спекулации няма, каза проф. Илчев. "Образованието е много консервативна система и трудно се променя. Необходимо е време. То зависи и страшно много от политиката", коментира още той..." - в. "Стандарт".
Вестниците отделят място и на възобновените протести в Асеновград.
"Само около 150 души се включиха в поредния протест срещу беззаконието в циганската махала в Асеновград... Протестиращите се насочиха по пътя Асеновград-Смолян, където шествието, предвождано от гайдари блокира за десетина минути движението в района на разклона за Асеновата крепост. Протестът бе поредният, който се организира след инцидента от края на месец юни, при който група цигани нападнаха деца от отбора по гребане, трениращи на язовир "40-те извора". 11 души от местната махала "Лозница" бяха задържани за побоя и чакат в ареста делото по случая. Протестиращите настояват за бързо развитие на съдебните процеси на задържаните за нападението цигани, както и законите да важат еднакво за всички. Йордан Тодоров заяви, че има резерви, че нещо ще се промени, след като в циганската махала в града бе открито ново районно управление..." - в. "Стандарт".
"Протестиращите под Асеновата крепост декларираха, че дават последен шанс на властимащите за мирен диалог Ромите в квартал "Лозница" в Асеновград и региона чакат покана за втората национална кръгла маса по проблемите на малцинствата у нас, която ще се проведе през септември в града под Асеновата крепост. На първия форум на тема "Образование и трудова заетост " единственият представител на ромите бил членът на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси Асен Колев, но той така и не успял да вземе думата..." - в. "Труд".
"Протестът идва след като в града бяха взети мерки за намаляване на напрежението между българи и роми. В четвъртък засерия от срещи в града бяха вицепремиерът Валери Симеонов, вътрешният министър Валентин Радев и омбудсманът Мая Манолова. Недоволството в града избухна след инцидент в края на юни, при който група роми се биха с деца - гребци, трениращи на язовир "40-те извора". Имаше ранени и от двете страни. В пика на напрежението градът бе поставен буквално под полицейска обада. Още тогава в града два пъти дойде вицепремиерът Валери Симеонов. Заедно с кмета на Асеновград д-р Емил Караиванов бяха оповестени спешни мерки за потушаване на етническото напрежение и въвеждане на ред и законност. Първата от тях беше проверка на незаконното строителство в ромската махала Лозница и премахване на постройки. В две акции общината събори досега 26 постройки. Друга мярка беше откриването на постоянна полицейска приемна на територията на махалата. Тя бе открита в четвъртък в присъствието на Валери Симеонов и Валентин Радев, който отказа да реже лентата, заяви, че не се радва и призова населението да намали престъпните прояви, за да не се харчат излишни пари от властите в тази посока.
Сред най-първите и веднага изпълнени обещания беше забраната за плуване в язовир " 40-те извора" и...в градския фонтан в центъра на Асеновград. На тренировките на гребците има полицейска охрана.
Според инициативния комитет, оглавяван неформално от Йордан Тодоров, баща на две от децата, пострадали в побоя, мерките нито са достатъчни, нито променят ситуацията. Хората се съмняват, че в махалата наистина се събарят къщи, а не допълнителни стопански постройки. Регистрацията на населението в момента ги кара да мислят, че властите просто узаконяват престоя на дошлите в последните години. Опити да се възстановят протестите бяха направени в последните две недели, но участието беше много слабо..." - в. "Сега".
Всекидневниците съобщават също, че въвеждането на за електронни лични карти се отлага.
"Въвеждането на електронни лични карти - такива, които да съдържат електронна идентичност се отлага за 2019 година. Това съобщава вестник "Сега" в броя си от понеделник. За поредното отлагане на документите с чип се разбира от преходните и заключителни разпоредби на проекта за Закон за МВР, внесен от Министерския съвет в парламента на 22 август. Първоначално предишното правителство на Бойко Борисов беше поел ангажимет електронните документи да станат реалност от началото на 2018 г., след като не успя да се справи с тази задача до 1 януари 2017 г..." - в. "Дневник".
"В мотивите към законопроекта се напомня, че съществува "правна възможност при желание на заявителя личните карти, паспортите на българските граждани, както и разрешителните за пребиваване на чужденци да съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис". След това се посочва, че до началото на 2018 г. няма да бъде обезпечено изграждането на техническата инфраструктура и затова срокът се удължава с една година. През февруари 2016 г. МВР обяви обществена поръчка за "изграждане, поддръжка и експлоатация на централизирана система за персонализиране на български лични документи" за сума от 484 223 300 лв. Две седмици по-късно ведомството я прекрати заради високата цена. През май същата година беше приет дългоочакваният Закон за електронната идентификация. По лично настояване на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов обаче от него отпадна разпоредбата за вграждане на чипове в личните карти. Тогава управляващите обещаха да уредят въпроса в Закона за българските лични документи. В него беше записано, че новият срок е януари 2018 година..." - в. "Сега".
Чобанина