Познавате усещането – забравили сте телефона си у дома и сте напрегнати, като че ли сте изгубили връзка със света. Номофобията засяга тийнейджъри и възрастни. Сега дори съществува тест, който ще ви помогне да установите дали страдате от нея. Миналата седмица изследователи от Хонг Конг предупредиха за бързото разпространение на номофобията. Тяхното изследване открило, че хора, които използват телефоните си за съхранение, споделяни и достъп до лични спомени, са най-засегнати. Когато потребителите били помолени да опишат как са се почувствали без телефоните си, те често използвали думи като “болка” и “самота”.

“Изследването ни дада да разберем, че потребителите възприемат телефоните са като продължение на собственото си аз и че са привързани съм устройствата. Хората изпитват тревожност, когато се разделят с телефоните си”, казва Ким Ки Джун, един от авторите на проучването. Междувременно американско изследване доказа, че раздялата със смартфона води до учестяване на сърдечния ритъм и повишаване на кръвното налягане.

Дали наистина раздялата с телефона предизвиква тревожност ? Професор Марк Грифитс – психолог от Нотингамския университет обяснява, че не самият телефон е от значение, а нещата, които могат да се правят с него. На това се дължи бързо разпространяващото се заболяване Фомо – страхът да не изпуснеш нещо.

“Хората не използват телефоните си, за да разговарят с други хора – тук говорим за устройства, свързани с интернет, които позволяват на потребителите да управялват множество аспекти от живота си”, казва Грифитс. “Ще се наложи насилствено да изтръгнете телефона на тийнейджър, защото целият му живот е интегриран в устройството”, добавя той.

Емоционалната зависимост от телефона, съдържащ детайли за живота ни, е малка част от номофобията, според учения. Болестта Фомо е тази, която буди най-голямата тревожност. Младите хора, които прекарват много време в интернет изпадат в паника, ако не могат да разберат какво се случва в Snapchat или Instagram.

“Те обаче се адаптират много бързо, ако ги отведете на почивка, където няма интернет”, казва Грифит.

Умишлената раздяла с телефона -  когато го изключите или оставите нарочно вкъщи, би могла да намали зависимостта и тревожността. Сред симптомите на пристрастеността към мобилния телефон са убеждението, че това е най-важната вещ в живота ви, увеличаващото се време, което прекарвате с него, синдромът на отнемането, фактът че го използвате като средство за успокоение.

Понякога телефонът се отразява на взаимоотношенията ви с хората и работата ви и провокира вътрешен конфликт - заете че трябва да спрете да му отдавате толкова голямо значение, но не можете.

Малцина отговарят на всички горепосочени критерии, но много от нас са изпитвали поне част от тях.

Източник: theguardian.com