Човечеството продължава да еволюира, показва изследване на американски биолози от Колумбийския университет

За последните няколко десетилетия етественият подбор е довел статистически до снижаване на появата на гени, свързани с пристрастяването към тютюнопушенето, както и гени, свързани с болеста на Алцхаймер. Има данни за подобно развитие и с алели, които влияят на холестерола, риска от коронарна артериална болест (CAD), индекса на телесна маса, както и риска от астма. Изследването е публикувано в PLOS Biology.

Учените разработили метод, който да изследва дали отделните генетични варианти или набори от генетични варианти понастоящем влияят върху жизнеспособността. Подходът се състои в това да се провери дали честотата на алела варира в различните възрасти, отчитайки вариацията в родословието. Методът им позволил директно да наблюдават текущия естествен подбор при хора чрез идентифициране на генетични варианти, които влияят върху оцеляването до определена възраст (т.е. избор на жизнеспособните). 

Учените анализирали две бази генетични данни, получени при две мащабни изследвания. Първото - Genetic Epidemiology Research on Adult Health and Aging - включва 57 хиляди души, а второто - UK Biobank , родителите на над 117 хил. европейци. Биолозите търсели вариации (алели) на гените, които са свързани (статистически) с риск за оцеляването, незвисимо каква е връзката. 

Такива алели би трябвало да се срещат все по-рядко у възрастните хора, а също да оказват влияние на фертилността - способността да се създаде поколение.

Изследователите открили само няколко често срещани варианта с голям ефект върху специфичната за възрастта смъртност - алела APOE ε4 и в близост до CHRNA3.

В участниците в UK Biobank открили, че вариантите, които забавят настъпването на пубертета, са свързани с по-дълъг живот на родителите. Вариантите, свързани с по-късна възраст на първото раждане, са свързани с по-дълъг живот на майката. Подобни сигнали се наблюдавали и за алели, които влияят на холестерола, риска от коронарна артериална болест (CAD), индекса на телесна маса, както и риска от астма. 

И така, изследването открива, че естествения подбор действа, избирайки жизнеспособните варианти в близост до гените APOE и CHRNA3, които са свързани съответно с риска от болестта на Алцхаймер и поведението при пушене. Учените смятат, че за 20 години естественият подбор е намалил появата на вредния алел CHRNA3 в 1 процент.