От над половин век, историците се питат дали викингите са изминавали дълги разстояния под надвисналите гъсти облаци, насочвани единствено от кристал, наречен слънчев камък.
Убедителните доказателства може би са останали завинаги погребани в миналото, но новопроведено изследване описва условията, при които древните моряци са използвали камъка, демонстрирайки, че е възможно викингите да са се ориентирали в мъглата с помощта на скала и някакви математически познания.
В рамките на изследването, проведено в Унгарския университет, било проучено поведението на няколко поляризиращи кристала в различни метеорологични условия през цялата година.
Според датския археолог Торхилд Рамску, викингите успявали да определят позицията на слънцето през облаците, държейки в ръце поляризиращ материал, най-вероятно кристали калциев карбонат.
Слънчевата светлина, просмукваща се през полупрозрачния обект, може би се е използвала в комбинация със слънчев компас за определяне часа и посоката.
Това е в състояние да обясни мистерията обгръщаща пътешествията на древните скандинавци до далечни дестинации като Северна Америка.
При идеални условия, слънцето, звездите, морският живот и бреговите характеристики биха били достатъчни ориентири за викингите в обширния океан.
Условията в Северния Атлантик обаче невинаги били идеални. Гъстата мъгла и облаците затруднявали максимално ориентацията.
Проблемът би могъл да се реши от магнитни компаси, сочещи полюсите, но до момента липсват доказателства, че викингите са притежавали подобна технология.
В редица средновековни текстове се споменават обекти, наречени слънчеви камъни. И макар историческите свидетелства да подсказват, че са били използвани за определяне местоположението на слънцето през облаците, те не дават повече детайли относно това как точно са се използвали.
Рамску е първият съвременен учен, предположил че обектите най-вероятно са кристали, способни да определят точната позиция на слънцето чрез пречупване на поляризираната светлина.
Когато светлината попада върху различни материали в атмосферата, като капки водна пара, тя се разпръсква и прави невъзможно определянето на позицията на слънцето.
За щастие ориентацията на разпръснатата светлина е малко по-различна от тази на слънчевата светлина, процедила се през облаците. Въртейки поляризиращ филтър пред очите си, викингите са могли да картографират яркостта на небето и да определят позицията на слънцето.
Двойнопречупващите материали разделят светлината на две, създавайки нещо като двойно изображение. Интензитетът на всяко изображение варира в зависимост от ъгъла и поляризацията на източника на светлината.
Не е толкова просто като да държите скала, за да определите къде точно слънцето се е скрило зад облаците, нужни са внимателно калибриране и набито око.
Тази теория има множество поддръжници, макар засега доказателствата да са оскъдни. До момента не са открити проби от слънчев камък, единствено фрагмент от потенциален слънчев компас.
За да изпробват противоречивата хипотеза, унгарските изследователи изпробвали три двойнопречупващи кристала в 1 080 различни варианта на слънчевите ъгъл и градус в лабораторни условия.
Сред изследваните кристали били калцит, кордиерита и турмалин. Оказало се, че калцитът е най-прецизен в определяне позицията на слънцето.
Учените открили, че калцитът е най-точен, когато слънцето се намира сравнително ниско в небето, около лятното слънцестоене, рано сутринта, когато не е засенчвано от твърде гъста мъгла или облаци.
Това разбира се не е доказателство, че скандинавците са използвали подобен каъмк. Освен това учените събирали данните на твърда земя в лабораторни условия, а не в открито море.
Възможно е обаче в хипотезата да има зрънце истина и викингите да са порели студените води на Атлантика с меч в едната ръка и камък в другата.
Източник: sciencealert.com
