Бисмарк - знаме на червения десант, пише „Труд"
Червените министри, техните заместници, соцактивисти от малък, среден и голям калибър са на всеки километър по села и паланки. Те са част от т. нар. червен десант, който трябва да убеди уважаемите другарки и другари от народа, че по-добро правителство от това няма да намерят.
Вдъхновител на просветителските речи на червените министри се оказа не друг, а Железният канцлер Ото фон Бисмарк.
Здравният министър д-р Евгений Желев призова на агитационна беседа казанлъшките социалисти да слушат, четат и гледат добре, защото сега много хора щели да правят опити да ги лъжат. "След война, лов и по време на избори най- много се лъже", предупреди здравният министър, взел на заем известната сентенция на Бисмарк.
Само ден по-рано думите на германския канцлер прозвучаха от устата на вътрешния министър Михаил Миков във врачанската дискотека "Нелсън", където бе събран пенсионерският соцактив: "В навечерието на избори всякакви говорители ще чуете. Ще ви разказват даже за обратната страна на Луната! То още Бисмарк го е казал: След лов и преди избори най-много се лъже."
Така и не стана ясно дали висшите функционери от БСП не са снабдени със специален цитатник с мъдри мисли.
"Стига сме се събирали в тия малки зали, време е да излизаме по площадите", поискаха старозагорски социалисти на среща със своите от горните етажи на властта.
Д-р Евгений Желев, зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев и депутатите от левицата Златко Златев, Евгени Иванов, Иван Гороломов и Трифон Митев заформиха мощен десант в Старозагорско в петък вечерта. Те слязоха сред народа, за да дадат отчет за работата си.
Червените активисти се обединиха около тезата, че критиката на опозицията е неоснователна и безидейна. Д-р Желев обяви, че в през последните години на управление за здравеопазване са похарчени 12 млрд. лева или 4 пъти повече от предишните периоди.
Според червените има нарастване на брутния вътрешен продукт и икономическа стабилност.
Оценители дават 360 хил. на кмета за къщата, съобщава „24 часа"
До около 400 000 евро банков кредит могат да получат лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и Цветан Цветанов, изчислиха банкери и кредитни консултанти. В петък те заявиха, че са готови да заложат имотите си, за да финансират предизборната кампания на партията.
Къщата на Борисов в Банкя с площ 414 кв.м и двор 560 кв. м се оценява на около 600 000 евро. За нея може да получи като заем максимум 60% от стойността, и то, ако банката прецени, че има висока позиция в професионален план и не е рисков клиент. Това прави около 360 000 евро. В противен случай ще му даде не повече от 50 на сто от оценката на имота.
Цветанов пък ще получи едва 32 500 евро от банка, ипотекирайки апартамент от 87 кв. м. Той се оценява на средно около 65 000 евро. Заемът му ще е около 50% от тази стойност.
Според Тихомир Тошев, шеф на "КредитЦентър", двамата могат да кандидатстват като физически лица за нецелеви ипотечен потребителки или жилищен заем.
При тях банката взема имота като обезпечение и не се интересува за какво ще се ползват парите.
Междувременно от НДСВ коментираха, че също може да разчитат на заем. "Ако се наложи, и НДСВ ще тегли банков кредит за дофинансиране на предизборната си кампания за предстоящите европейски и национални избори", коментира пред Фокус зам.-шефът на жълтите Марина Дикова.
Преди всичко обаче партията щяла да разчита на държавната субсидия, на която като парламентарно представена има право. Допълнително щели да се ползват и даренията, които физически лица ще правят до 10 000 лв. "Разчитаме и на собствен принос на членовете и активистите както на ръководството, така и на народните представители", допълни тя. Кампаниите на НДСВ обаче никога не били помпозни и разхитителни.
Алиосман Имамов от ДСП пък коментира, че "кредитирането на предизборни кампании е необичайно и съмнително средство за политическите партии". Идеята на ГЕРБ повдигала въпроси как партията ще го възстановява. Досега практиката показвала, че официалните средства, които декларират политическите парии, често са по-малко от изразходваните по време на кампания.
Глад за професори и асистенти у нас, бие тревога „Монитор"
Глад за асистенти и професори има у нас. Младите учени са намалели с 40% за последните 2-3 години и от 10 000 са станали 6000.
Професорите в страната са едва 1000. Това съобщи вчера доц. д-р Лиляна Вълчева, председател на Синдиката за висше образование и наука към КНСБ, на форум, провел се в СУ "Св. Кл. Охридски".
"Основните причини за липсата на интерес от страна на младите към научната кариера са ниското заплащане в този сектор, отсъствието на социални придобивки и стимули, както и отчайващото образование, което се провежда в училищата", допълни доц. Вълчева. 73% от учените у нас са над 45-годишна възраст. Само 12 на сто не са навършили 25 години. Доцентите в България са 4600 души. Средната възраст на родните професори е 58 години, а на доцентите - 48 години. Рекордьори сме в Европа по най-малко заети с наука - едва 2,8 на 1000 души. В Евросъюза това съотношение е 5,5 на 1000 човека.
От съсловния синдикат представиха и данни за заплатите в университетите. Оказа се, че родният учен получава 20 пъти по-малко пари от европейския си колега. С най-високи възнаграждения у нас са работещите в Националната спортна академия, където получават по 1347 лв. месечно. На второ място в класацията е Икономическият университет във Варна - с 1239 лв. заплата, а на трето УНСС, където работещите се разписват срещу 1062 лв. брутно възнаграждение. СУ "Св. Кл. Охридски" т.г. се нарежда на седмо място по размер на заплатата - с 925 лв., и то след 50% увеличение през 2008 г. На опашката в класацията са Колежът по телекомуникации и пощи, където хората получават едва по 587 лв., Минно-геоложкият университет - с възнаграждения от 611 лв. и БАН. Там, благодарение на направени съкращения, от 2009 г. месечната заплата вече е 628 лв. Докторите първа и втора степен получават допълнително всеки месец различни суми - от 60 до 350 лв. за първа докторска степен и от 100 до 530 лв. за по-високата втора степен.
Затворници чистят боклука, пише „Стандарт"
Кризата с боклука в София пое в неочаквана посока.
Кметът Бойко Борисов поиска помощ и я получи от правосъдния министър Миглена Тачева, която изкара затворници с леки присъди да чистят столицата.
Първата група от 80 пандизчии вече обиколи улиците на София. Бригадите тръгнаха първо по бул. "България", Симеоновско шосе и по течението на Перловската река. Кметът Борисов уточни, че затворниците не се движат сами. Има специален конвой от съдебни охранители, допълни градоначалникът.
Бойко Борисов нареди районните инспектори в столицата да дават денонощни дежурства, за да координира движението на камионите за смет, които идват от провинцията.
Червените министри, техните заместници, соцактивисти от малък, среден и голям калибър са на всеки километър по села и паланки. Те са част от т. нар. червен десант, който трябва да убеди уважаемите другарки и другари от народа, че по-добро правителство от това няма да намерят.
Вдъхновител на просветителските речи на червените министри се оказа не друг, а Железният канцлер Ото фон Бисмарк.
Здравният министър д-р Евгений Желев призова на агитационна беседа казанлъшките социалисти да слушат, четат и гледат добре, защото сега много хора щели да правят опити да ги лъжат. "След война, лов и по време на избори най- много се лъже", предупреди здравният министър, взел на заем известната сентенция на Бисмарк.
Само ден по-рано думите на германския канцлер прозвучаха от устата на вътрешния министър Михаил Миков във врачанската дискотека "Нелсън", където бе събран пенсионерският соцактив: "В навечерието на избори всякакви говорители ще чуете. Ще ви разказват даже за обратната страна на Луната! То още Бисмарк го е казал: След лов и преди избори най-много се лъже."
Така и не стана ясно дали висшите функционери от БСП не са снабдени със специален цитатник с мъдри мисли.
"Стига сме се събирали в тия малки зали, време е да излизаме по площадите", поискаха старозагорски социалисти на среща със своите от горните етажи на властта.
Д-р Евгений Желев, зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев и депутатите от левицата Златко Златев, Евгени Иванов, Иван Гороломов и Трифон Митев заформиха мощен десант в Старозагорско в петък вечерта. Те слязоха сред народа, за да дадат отчет за работата си.
Червените активисти се обединиха около тезата, че критиката на опозицията е неоснователна и безидейна. Д-р Желев обяви, че в през последните години на управление за здравеопазване са похарчени 12 млрд. лева или 4 пъти повече от предишните периоди.
Според червените има нарастване на брутния вътрешен продукт и икономическа стабилност.
Оценители дават 360 хил. на кмета за къщата, съобщава „24 часа"
До около 400 000 евро банков кредит могат да получат лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и Цветан Цветанов, изчислиха банкери и кредитни консултанти. В петък те заявиха, че са готови да заложат имотите си, за да финансират предизборната кампания на партията.
Къщата на Борисов в Банкя с площ 414 кв.м и двор 560 кв. м се оценява на около 600 000 евро. За нея може да получи като заем максимум 60% от стойността, и то, ако банката прецени, че има висока позиция в професионален план и не е рисков клиент. Това прави около 360 000 евро. В противен случай ще му даде не повече от 50 на сто от оценката на имота.
Цветанов пък ще получи едва 32 500 евро от банка, ипотекирайки апартамент от 87 кв. м. Той се оценява на средно около 65 000 евро. Заемът му ще е около 50% от тази стойност.
Според Тихомир Тошев, шеф на "КредитЦентър", двамата могат да кандидатстват като физически лица за нецелеви ипотечен потребителки или жилищен заем.
При тях банката взема имота като обезпечение и не се интересува за какво ще се ползват парите.
Междувременно от НДСВ коментираха, че също може да разчитат на заем. "Ако се наложи, и НДСВ ще тегли банков кредит за дофинансиране на предизборната си кампания за предстоящите европейски и национални избори", коментира пред Фокус зам.-шефът на жълтите Марина Дикова.
Преди всичко обаче партията щяла да разчита на държавната субсидия, на която като парламентарно представена има право. Допълнително щели да се ползват и даренията, които физически лица ще правят до 10 000 лв. "Разчитаме и на собствен принос на членовете и активистите както на ръководството, така и на народните представители", допълни тя. Кампаниите на НДСВ обаче никога не били помпозни и разхитителни.
Алиосман Имамов от ДСП пък коментира, че "кредитирането на предизборни кампании е необичайно и съмнително средство за политическите партии". Идеята на ГЕРБ повдигала въпроси как партията ще го възстановява. Досега практиката показвала, че официалните средства, които декларират политическите парии, често са по-малко от изразходваните по време на кампания.
Глад за професори и асистенти у нас, бие тревога „Монитор"
Глад за асистенти и професори има у нас. Младите учени са намалели с 40% за последните 2-3 години и от 10 000 са станали 6000.
Професорите в страната са едва 1000. Това съобщи вчера доц. д-р Лиляна Вълчева, председател на Синдиката за висше образование и наука към КНСБ, на форум, провел се в СУ "Св. Кл. Охридски".
"Основните причини за липсата на интерес от страна на младите към научната кариера са ниското заплащане в този сектор, отсъствието на социални придобивки и стимули, както и отчайващото образование, което се провежда в училищата", допълни доц. Вълчева. 73% от учените у нас са над 45-годишна възраст. Само 12 на сто не са навършили 25 години. Доцентите в България са 4600 души. Средната възраст на родните професори е 58 години, а на доцентите - 48 години. Рекордьори сме в Европа по най-малко заети с наука - едва 2,8 на 1000 души. В Евросъюза това съотношение е 5,5 на 1000 човека.
От съсловния синдикат представиха и данни за заплатите в университетите. Оказа се, че родният учен получава 20 пъти по-малко пари от европейския си колега. С най-високи възнаграждения у нас са работещите в Националната спортна академия, където получават по 1347 лв. месечно. На второ място в класацията е Икономическият университет във Варна - с 1239 лв. заплата, а на трето УНСС, където работещите се разписват срещу 1062 лв. брутно възнаграждение. СУ "Св. Кл. Охридски" т.г. се нарежда на седмо място по размер на заплатата - с 925 лв., и то след 50% увеличение през 2008 г. На опашката в класацията са Колежът по телекомуникации и пощи, където хората получават едва по 587 лв., Минно-геоложкият университет - с възнаграждения от 611 лв. и БАН. Там, благодарение на направени съкращения, от 2009 г. месечната заплата вече е 628 лв. Докторите първа и втора степен получават допълнително всеки месец различни суми - от 60 до 350 лв. за първа докторска степен и от 100 до 530 лв. за по-високата втора степен.
Затворници чистят боклука, пише „Стандарт"
Кризата с боклука в София пое в неочаквана посока.
Кметът Бойко Борисов поиска помощ и я получи от правосъдния министър Миглена Тачева, която изкара затворници с леки присъди да чистят столицата.
Първата група от 80 пандизчии вече обиколи улиците на София. Бригадите тръгнаха първо по бул. "България", Симеоновско шосе и по течението на Перловската река. Кметът Борисов уточни, че затворниците не се движат сами. Има специален конвой от съдебни охранители, допълни градоначалникът.
Бойко Борисов нареди районните инспектори в столицата да дават денонощни дежурства, за да координира движението на камионите за смет, които идват от провинцията.
Източник: news.bg
