Притежателите на права, особено големите музикални компании, издателите на игри, филмовите студия, често се оплакват от огромни загуби от неполучени доходите заради пиратство. Загубите, според тях, възлизат на милиарди щатски долари. Тези цифри се представят на дела между компании и физически лица, които по мнението на носителите на авторски права са им нарушили тези права чрез незаконно изтегляне на филми, игри, музика и книги.

Чиновниците обикновено са съгласни с мнението на големите компании, които лобират за интересите си.

През януари 2014 г. Европейската комисия възлага на холандската компания Ecorys един договор на стойност 360 000 евро, за да анализира въздействието на пиратството върху нивото на продажбите на лицензирано съдържание от различни видове.

Проучването от 300 страници е предадено на Комисията през май 2015 г. , но никога не е публикувано, докато след доста изтощителна кореспонденция не попада в ръцете на Джулия Реда (Julia Reda), немски политик, евродепутат и член на Пиратската партия Германия. Едва наскоро документацията все пак е публикувана в интернет и може да се запознаете с копие от доклада.

Заключението на изследването е: С изключение на наскоро освободените блокбъстъри, няма доказателства в подкрепа на идеята, че нарушаването на авторските права онлайн измества продажбите.  

Експертите на Ecorys интервюират повече от 30 000 души от Германия, Франция, Полша, Испания, Швеция и Великобритания. Отговорите на въпросите, анализът на отговорите и общият анализ със заключенията заемат много място. Ключовият резултат е описан много ясно:

„През 2014 г. 51% от възрастните граждани на Европейския съюз и 72% от подрастващите по един или друг начин са използвали незаконно съдържание. Най-високата степен на „пиратство“ е в Полша и Испания. Като цяло резултатите не показват пряка и видима връзка между равнището на пиратството и обема на продажбите на лицензирано съдържание. Единственото изключение са най-популярните филми. Тук за всеки 10 „незаконни“ прегледа има 4 случая на законна употреба на съдържание от този тип“.

Филмите са единственият тип съдържание, което по някакъв начин е засегнато от пиратството. Но в случая с музиката, книгите, игрите, влияние на пиратите върху динамиката на потреблението на лицензирано съдържание практически не съществува.

Нещо повече – пиратските изтегляния на книги, филми, игри увеличават продажбите на лицензираните продукти. И ги купуват същите потребители, които преди са били пирати. Обяснението е доста просто. Например, ако даден потребител е изтеглил нелегална игра, той ще пожелае да мине през нея по-късно с всичките ѝ „екстри“ и добавки, достъпни за купувачите, но не и за пиратите. В случая на музиката, потребителят, след като е чул няколко пъти незаконно изтеглена песен, ще иска да я купи, за да я добави в библиотеката си в iTunes. Положението с книгите е същото.

Защо пиратите влияят върху филмите, а за други видове съдържание – не? Авторите на проучването смятат, че причината е цената на продукта:

„Като цяло анализът показа, че цената на филмите и телевизионните предавания е с 80% по-висока, отколкото повечето потребители на незаконно съдържание могат да си позволят. Цените на книгите, музиката и игрите като цяло са на разположение на широк кръг от потребители. Затова е вероятно понижаването на цените на филмите да намали употребата на нелегално съдържание, но тази стъпка няма да има почти никакво влияние върху „книжното пиратство“ или на потребителите на друг вид от съдържание“.

С други думи, потребителите изтеглят филми и телевизионни предавания незаконно, само защото не са готови да похарчат много пари. Напротив, много хора плащат за музика, книги, игри, защото смятат, че цената им е приемлива.

В заключение, трябва да се каже, че проучването не е извършено от поддръжници на пиратството. Работата беше проведена от сериозни специалисти с богат опит, които са показали обективни резултати от работата си в много други проекти.

Но съществува подозрение, че еврочиновниците са решили да не се показват тези резултати, тъй като данъкоплатците, обикновените граждани не могат да разберат защо правителствата на различни страни-членки на ЕС и Евросоюзът като цяло осъществяват драконовите мерки по отношение на незаконната употреба на съдържание, ако това не засяга никой.

А това е докладът „Estimating displacement rates of copyrighted content in the EU“: