Животът в контролираща, насилствена среда е объркващ и изтощаващ. Обвиняват ви за неща, които не са ваша вина, или които дори не сте извършили. Изолирате се от приятели и семейство, в опит да направите насилника щастлив.
Начинът, по който гледате на света, също се променя напълно, защото за вас да узнаете истината може да е опасно.
Лиса Арънсън Фонтс, психолог от Университета в Масачузетс обяснява, че думата която описва това състояние е “перспектицид”.
Терминът означава “неспособност да знаете, това което знаете”. Използван е за пръв път в материали посветени на промивката на мозъците на затворници по време на войната. Използва се също и за хора в секти.
“В една насилническа и контролираща връзка, с времето доминиращият партньор променя начина на мислене на жертвата. Насилникът определя какво е любов, какво е правилно по отношение на партньора, какво не е наред с жертвата и какво трябва да промени тя”, казва Фонтес.
С времето жертвата губи усещане за собствените си идеи, цели и мисли. Вместо това тя приема тези на доминиращия партньор.
Чрез перспектицид, хората се отказват от собственото си мнение, религиозни убеждения, целите в живота и др. “Тук не става въпрос на естественото взаимно влияние в една връзка, а за нещо много по-престъпно и едностранчиво” добавя психологът.
Човек би могъл да падне в капана на насилника по множество начини, но най-често това става чрез психическо, емоционално или физическо насилие. След като жертвата вече е зависима, партньорът започва да използва унизителни коментари и обиди.
Често насилието се редува с периоди на вежливост и топлота. Това означава, че жертвата е свързана със своя партньор, непрекъснато се опитва да го направи щастлив, защото вярва, че ако не успее заслужава наказание.
Контролиращият партньор може да спре достъпа до ресурси като пари и транспорт, на практика превръщайки жертвата в затворник. Живеейки в страх, жертвата променя мнението за самата себе си и за света.
Фонтс си припомня няколко истории за хора, контролирани от партньорите си. Всичките и примери са за жени, жертви на насилие, но е важно да се знае, че емоционалното, психическото и физическото насилие могат засегнат всеки.
Мъж се опитал да убеди съпругата си, че не и трябва собствена четка за зъби, защото женените двойки споделят всичко. Той отнел правото и на личен живот, не и било позволено дори да затваря вратата, когато използва банята.
Друг съпруг спял по цял ден, за да държи жена си будна през нощта. Той умишлено не я оставял да спи, контролирал с какво се храни, криел лекарствата и. В крайна сметка тя дори забравила собствената си възраст, защото всичко, включително начинът по който ходи, се контролирало от някой друг.
Друга история е за жена, която била убедена, че партньорът и може да чете мислите и, докато в действителност той я шпионирал с камери и проследяващи устройства по вещите и.
Жената вярвала на твърденията на съпруга си, тя нямала друго обяснение защо той знае какво е правила по цял ден. Всички с които споделяла проблема, твърдели че е луда, което допълнително я изолирало.
При жертвите често се проявяват физически симптоми на стреса, сред които промяна в хранителните навици, безсъние, главоболие и болки в гърба, храносмилателни проблеми и др.
Човек, който е насилствено контролиран, дори без физическо насилие, няма усещането че живее собствения си живот, според собствените си разбирания.