Стандартът на живот в София вече е над средноевропейския, ако съдим от последните регионални данни на Евростат за 2015 г. , представени от Института по пазарна икономика. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е 102% от средното в ЕС в стандарт на покупателна способност (СПС). Стандартът на покупателна способност всъщност е имагинерна валута, с една единица от която можеш да си купиш еднакво количество стоки и услуги в различните страни. Т. е. последните данни на Евростат показват, че един средностатистически софиянец с доходите си може да си купи малко повече от средностатистическия гражданин на ЕС.
Тук трябва да се отбележи, че София (столица) вече е била тук, т. е. нейните граждани са имали по-високо благосъстояние от средноевропейския гражданин и преди. Това се е случило за първи път през 2009 г. благодарение на бума на икономиката до 2008 г. и инерцията в София и други части на страната през следващите 1-2 години. През 2009 г. София (столица) има БВП на глава от населението равно на 103% от средното в ЕС (в СПС), а през 2010 г. този показател достига пика си от 109% от ЕС-28. Погледът назад показва, че всъщност през 2015 г. стандартът на живот в София в сравнителен план всъщност продължава да се приближава до пиковите си стойности преди кризата.
Огромната пропаст в стандарта на живот между отделните области на страната, обаче, продължава да се отваря. Така например, най-бедните области в България през 2006 г. (в сравнителен план спрямо средното в ЕС) са на ниво 22% от средните доходи за ЕС – Видин, Силистра, Сливен и Ямбол. Най-богатата тогава област отново е столицата с БВП/глава, равно на 80% от средното за съюза. Т. е. тогава разликата между най-бедните и най-богатата област е почти 4 пъти в средните доходи, измерени в БВП/глава в СПС. През 2015 г. тази разлика вече е близо пет пъти, тъй като най-бедните области са на ниво от 23% от средното за ЕС (Силистра, Сливен и Перник), а София достига 102%. Разрастването на разликата между София и най-бедните области се отчита и през 2015 г. спрямо 2014 г. , когато София е на ниво 100% от ЕС-28, а най-слабо развитата област в страната (Силистра) отново е на 23%.
Дори и втората и третата по доходи области в страната са с БВП/глава наполовина на това в София в относителен план. Това за пореден път показва, че разликите между доходите в България са най-вече по линия на разделението между столицата и останалата част на страната. В област Стара Загора БВП на човек в СПС е 52% от ЕС-28 през 2015 г. , а в широката област София – едва 49%. Те са следвани от област Варна с БВП/човек, равно на 48% от средноевропейското. Освен тези 4 области, всички останали 22 области в страната са струпани в интервала между 20 и 40% – наблюдение, което важи за болшинството от областите от 10 години насам. Пловдив се нарежда едва след тези четири области, след средното за страна ниво и след областите Габрово и Бургас.
Като цяло, през 2015 г. България продължава да догонва средноевропейските нива на доходи и вече достига 47% от средното след застой на 46% през предходните 3 години. В по-дългосрочен план догонването е видимо – през 2006 г. БВП на глава в България е бил 38% от средното за ЕС, а 9 години по-късно той е с 9 пункта по-висок. Това се дължи най-вече на икономическата експанзия на София (столица) – с 22 пункта до 102%, подкрепена от ръста на област Стара Загора – с 14 пункта до 52%, област София – с 10 до 49% и областите Пловдив и Русе, които догонват с по 8 пункта за периода, до 39% и 38%, респективно. Колкото по-висок е икономическият растеж и повече области се включват в него, толкова и процесът на догонване ще е по-бърз и по-осезаем за по-големи части от населението.
